История До Втората световна война Наследник на просветители създава конната артилерия

balgari.bg

Наследник на просветители създава конната артилерия

Георги Векилски се ражда на 4 ноември 1882 г. в Ловеч в семейството на виден просветен деец. Приет е да се обучава във Военното училище в София, което завършва с отличие през 1903 г. Назначен е за командир на батарея от 4-ти артилерийски полк, разположен в София. Само две години по-късно е произведен в звание поручик, а на 1 януари 1910 г. е вече капитан. В състава на полка си Векилски участва в бойните действия по време на двете Балкански войни (1912-1913 г.). За безупречното управление на огъня на батареята си в сложна бойна обстановка младият капитан е удостоен с ордените "Св. Александър" V степен и "За храброст" ІV степен, както и медал "За 10 г. отлична служба".
През 1914 г. във военните среди се разгаря дискусия за формирането на конна батарея в аншата армия. В дискусията се включва и капитан Векилски. Негова статия под заглавие "Конна артилерия" се появява на 5 юли 1914-та в сп. "Военни известия". Такава батарея се създава в хода на Първата световна война. За пръв командир на конната батарея е назначен капитан Векилски. Тя е подчинена на конната дивизия на ген. Иван Колев, действаща в състава на Трета българска армия, командвана от генерал Стефан Тошев. С тази батарея капитан Векилски активно участва в боевете при Добрич.
Сражението при село Мустафа-ачи записва със златни букви името на Георги Векилски в българската военна история.
Капитан Векилски не само успява да спаси от пленяване оръдията си, но и така организира отбраната на поверената му позиция, че я превръща в непревзимаема крепост. Събирайки разпръснати групи пехотинци и кавалеристи, командирът Векилски, въпреки зле оборудваните окопи и нищожното количество боеприпаси, съумява да изгради шест карета жива сила около 6-те български оръдия. 
Малобройното подразделение на Векилски дава отпор на румънско-руските части, превъзхождащи го числово. Устремът им е спрян, генерал Колев заповядва атака и разстроените противникови части се превръщат в лесна плячка за българската конница. Командващият съюзните сили на Балканите фелдмаршал Август фон Макензен пристига в щаба на конната дивизия и лично поздравява конната батарея на капитан Векилски. Легендарното сражение е описано от Йордан Йовков, по това време - военен кореспондент.
На 27 февруари 1917 г. капитан Векилски е произведен в чин майор и е назначен за пръв началник на новосъздаденото конноартилерийско отделение. В хода на войната майор Векилски използва подчинената му артилерия за нови и непознати за този род войска тактически подходи, например нарежда незначителен брой конници да се движат пред бойните позиции на противника, за да го примамят да предприеме нападение и така да попадне под кинжалната стрелба на българските оръдия.
На 15 март 1918 г. при разузнаване недалеч от село Бештепе, до град Тулча, майор Георги Вакилски загива, когато бомба се взривява близо до него.
Тогава е на 35 години.
Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата "Св. Георги" в Тулча. На следващия ден посмъртно е произведен в звание подполковник.
През 1930 г. тленните му останки са пренесени в гробница на Алеята на героите в двора на Артилерийските казарми в София, а впоследствие са преместени в Софийските военни гробища

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google