balgari.bg

Генералът от Охрид

Александър Протогеров е роден на 28 февруари 1867 година в Охрид.
През 1887 година завършва Военното училище. През 1894-та, вече с чин капитан, служи като адютант в Първа бригада на Пета пехотна дунавска дивизия в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество.
Става член на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 година напуска частта си, за да се включи в Горноджумайското въстание. От 1 януари 1903 година капитан Протогеров временно преминава в запаса. Води чета в Малешевско, Петричко, Поройско и други.
На 5 август същата година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия, която той оглавява.
През 1904-1905 година офицерът се връща в армията. От пролетта на 1905 до есента на 1906 година организира четите на ВМОК в Серския революционен окръг в борбата им с турците и санданистите. По настояване на ВМОРО върховистите прекратяват дейността си в Македония и Протогеров отново е на воинска служба с чин майор.
През 1911-а, вече полковник, Протогеров е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО, а след убийството на Христо Чернопеев през 1915 г. е редовен член на ЦК.
През 1912 година Александър Протогеров е назначен за началник-щаб на партизанските формирования за действие в тила на Турската армия и организира около 60 чети. По-късно този щаб е преобразуван в Щаб на Македоно-одринско опълчение с командир генерал Никола Генев. Александър Протогеров като пръв негов заместник и командир на Трета опълченска бригада участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Награден е с орден "За храброст" IV и III степен.
По време на Първата световна война Протогеров участва във формирането на 11-а пехотна македонска дивизия и става командир на нейната Трета пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. През 1916-а става командир на Планинската дивизия, по-късно командва Моравската военно-инспекционна област. През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.
Назначен е за директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП), която е пръв опит за държавно планиране в условията на война.
След войните Протогеров участва на учредителния събор на македонските бежански братства. Двамата с Тодор Александров изпращат меморандуми до Великите сили относно включването на Македония към България. Това води до конфликт между тях и Временно представителство на бившата ВМОРО. В началото на 1919 година Протогеров участва във въстановяването ВМРО и се включва в ръководството на организацията, където отговаря за четническата дейност във вътрешността на Македония. На 4 ноември Протогеров и Александров са арестувани, но първо Александров, а по-късно и Протогеров с помощта на войводата Михаил Радев успява да избяга.
Въпреки напредналата си възраст застава начело на чета през юли 1920 година в Битолско.
През 1923-та е против действията на Тодор Александров по време на Септемврийското въстание и намесата на ВМРО във вътрешната политика на България.
След убийството на Александров Протогеров губи влиянието си в Организацията. Подписва окръжно, с което развързва ръцете за елиминирането на редица дейци на ВМРО. Това води до т. нар. Горноджумайски събития. Приближени на Ванче Михайлов принуждават Протогеров да се оттегли от активна обществена дейност и да емигрира. Генералът се мести във Виена. Тук се свързва с пълномощник на унгарското правителство, което преди Първата световна война е субсидирало ВМРО, и то възстановява довоенната субсидия на Организацията. С променено самочувствие ген. Протогеров се завръща в София.
В началото на 1925 година поема ръководството на Солунски, Струмишки и Серски окръг на ВМРО.
Междувременно Иван Михайлов е започнал да налага терористичните си методи, които Протогеров не одобрява.
В началото на юни 1926 година Александър Протогеров предприема обиколка с ревизионна чета в Македония, но се разболява и в края на месеца е принуден да се завърне в България. Тактиката на Михайлов взима превес в Организацията.
Когато хора от обкръжението на Протогеров изразяват мнение за преустановяване революционната дейност и търсене на нови форми на легално разрешаване на Македонския въпрос, Ванче Михайлов обвинява офицера, че укрива информация от Разузнавателната организация и че дейността му е повлияна от Масонската ложа, в която той членува и заема ръководен пост (велик майстор).
По нареждане на Михайлов Александър Протогеров и бодигардът му Атанас Гоцев са убити на 7 юли 1928 година.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.