История До Втората световна война "Мила родино" написана на път за бойното поле

balgari.bg

"Мила родино" написана на път за бойното поле

Цветан Радославов Хаджиденков, авторът на съвременния български химн, е роден в Свищов на 19 април 1863 година.
Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина й Цветан.
Радославов учи първоначално при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово няколко години е студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг.
Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. - в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие - в Трета мъжка гимназия в София. Участва в дейността на читалище "Славянска беседа" и на театралната трупа "Сълза и смях". Член е на Управителния комитет на Българската оперна дружба.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Цветан Радославов участва като доброволец, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно, през 1905 г., е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. Смята се, че за създаването на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895-а песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът на "Горда Стара планина" е променян неведнъж. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната "Мила родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунт. Радославов отхвърля поканите за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се връща в родината, за да допринесе за изграждането на модерна България. Преподава класически и съвременни езици, психология, етика и логика. Автор е на историческия труд "Титлите на българските царе" и на философското изследване "Емоционалният фактор при мисленето с оглед на дуалистичните схващания в етиката и религията".
В столицата Радославов живее в малка мансарда на улица "Ангел Кънчев" 3, където днес има паметна плоча, дело на Георги Чапкънов.
Умира на 27 октомври 1931 г. в София.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google