История До Втората световна война Блестящ оратор е най-колоритният ни парламентарист

balgari.bg

Блестящ оратор е най-колоритният ни парламентарист

Една от най-колоритните фигури в обществено-политическия и културен живот на България от края на първото десетилетие до 40-те години на двайсети век - Григор Василев Гьорев, адвокат, журналист и политик, е роден на 6 юли 1883 година в трънското село Радово.
Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1900-ата.
Още като ученик влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, журналистическата си кариера започва именно в нейния орган - сп. "Ново време". Сътрудничи и в издаваното от Янко Сакъзов сп. "Общо дело".
През 1900-1901 г. Григор Василев е учител в с. Драганово. След кратковременното си учителстване записва право в Софийския университет.
Като студент в IV курс (1905) той е един от организаторите на студентската стачка за академична свобода в университета и срещу потъпкването на чл. 83 и 84 от Търновската конституция.
До изключването си от СУ Василев сътрудничи на вестничето "Академична борба", работи и в редакциите на "Български печат" и "Ново общество".
През 1905 г. е приет в Юридическия факултет на Женевския университет. Завършва през 1906 г.
Още докато учи, Григор Василев започва да работи над своя труд "Македонският въпрос", който обаче остава незавършен. Изследването обхваща развитието на македонския въпрос от неговото възникване на Берлинския конгрес (1878) до времето, когато Василев започва да води дневника си - декември 1905 г. Като социалист Григор Василев развива тезата, че главната задача в борбата на населението в Македония и Одринско е решаването на социалния въпрос. През 1906-а той пише: "...през 1885-1886 г. се хвърлиха семената на българската завоевателна политика, а не политика освободителна спрямо Македония".
Самият Василев обаче участва в дейността на Върховния македоно-одрински комитет и поддържа тесни връзки с анархистката група на солунските и цариградските атентатори.
След дипломирането си в Женева Григор Василев се връща в София и отново се включва в политическите борби. Сред организаторите е на Генералната железничарска стачка в края на 1906-а. По това време той е член на Централната комисия на синдикатите в България. 
От края на 1907 г. е адвокат при Софийската адвокатска колегия и е избран за общински съветник.
През май-юли 1908 г. пътува до Русия, откъдето изпраща дописки на в. "Илинден", в които отразява Ревелската среща, станала един от поводите за обявяване на Хуриета (свободата) в Турция.
След Русия Василев заминава за Турция, откъдето праща кореспонденции с впечатленията си от политическия живот на българите там.
Заради вижданията си за ролята на социалдемокрацията в разрешаването на българския национален въпрос, които се различават от официалните постановки на БРСДП (ш. с.), Григор Василев е в непрестанен спор с ръководителите й и неколкократно е заплашван с изключване.
Успоредно с политическата си и журналистическата дейност Василев има и широка адвокатска клиентела, която поддържа благодарение на блестящия си ораторски талант. Адвокатската му практика става за него школа за предстоящата му десетилетна парламентарна дейност.
По време на Балканската война (1912-1913) служи в щаба на Втора армия в оперативното отделение и в разузнавателната секция. През войната има възможност да се срещне и разговаря със забележителните български пълководци от Тракийския театър на бойните действия, като ген. Никола Жеков, ген. Никола Иванов, ген. Михаил Савов, ген. Радко Димитриев. Записва разговорите си с тях в дневник, който планирада издаде, но не успява.
След Балканските войни Григор Василев става инициатор и издател на сп. "Народ и армия". Заради издателската му политика го обвиняват в шовинизъм.
През януари 1914 г. Василев преминава от партията на широките социалисти в редовете на Демократическата партия, с което си спечелва определението "ренегат".
Още същата 1914 г. е избран за народен представител от Русе и почти без прекъсване до края на живота си е избиран непрекъснато.
В парламента Василев се изказва по редица важни въпроси, като анкетата по Балканските войни, военния бюджет, военната служба на данъчните, военното въздухоплаване, Закона за въоръжените сили, за железопътното дело и Източната Презбалканска линия, по прехраната, за финансовата политика, за Медицинския факултет, за депутатската неприкосновеност и др.
Важна роля Григор Василев играе и при излизането на България от Първата световна война, и при подготовката на Солунското примирие мрез приятелствто си с американския генерален консул в София Доминик Мърфи.
През 1923 г. Василев се включва в Народния сговор не само като член на Демократическата партия, но и като масон. Сътрудничи на в. "Слово", орган на столичните журналисти.
Демократическият интернационал, създаден през август 1924 г. в Женева, избра Григор Василев за член на Изпълнителния съвет.
През същата година той сътрудничи на английския в. "Таймс", който издава притурка, посветена на България.
По време на атентата в катедралата "Света Неделя" е тежко ранен.
След падането на правителството на проф. Ал. Цанков на власт идва правителството на А. Ляпчев. Популярният и днес термин, че правителството на А. Ляпчев ще управлява "со кротце и со благо", е въведен в политическия речник именно от Григор Василев чрез една негова статия в печата от това време.
На 15 април 1930 г. Василев става министър на земеделието в правителството на Ляпчев. Преди това му е предлагано Министерството на търговията, но отказва. Оглавява министерството в продължение на една година и воид политика за развитие на българското земеделие. Негови са инициативите за производството и насърчаването на износа на зеленчуци и плодове (домати, грозде, ягоди), проявява големи амбиции за спечелване на английския пазар. Организира Празник на българската земя, състоял се на 14 декември 1930 г. в Народния театър, където произнася блестяща реч.
През 1932 г. издава книжка, озаглавена "Програма за българската земя". В уводните си бележки пише, че е убеден, "че изпълнението на тая програма с воля и система ще донесе в близкото бъдеще благосъстояние на българското село, а за изпълнението й най-много разчитаме на растящата стопанска интелигенция и селяните. Програмата за българската земя има само една цел: България да стане красива градина, изпъстрена с най-богати култури и заливана с радости и песни".
Няколко седмици след Деветнайсетомайския преврат някои дейци на Демократическия сговор, групирани около проф. Георги Данаилов и Григор Василев, правят опит да създадат самостоятелна политическа партия.
Въпреки че скоро след преврата Василев няма нищо против известни промени в конституцията, в края на 1935 г. той категорично се обявява срещу всякакви промени в Търновската конституция.
Успоредно с политическата си дейност Григор Василев развива и активна журналистическа дейност. Още от 1933 г. издава сп. "Нация и земя", което след Деветнадесетомайския преврат започва да излиза като вестник.
На 24 февруари 1938 г. Григор Василев е арестуван, но въпреки преследванията той се кандидатира в София за парламентарните избори и става депутат. В това Народно събрание се изказва против касирането на депутатите комунисти и земеделци, сред авторите е на законопроектите за възстановяването на правото на тютюнопроизводството, за отменяне декрета за временния надзор върху печата, за обявяването на 28 април за празник на българската конституция, за съденето на министри при нарушаването на конституцията и за полагане клетва от министрите за спазването й, за даване на избирателни права на жените. Предлага армията да се кълне във вярност не само на царя, но и на конституцията.
Славянофил и англофил по убеждение, патриотът Григор Василев и в парламента, и на страниците на вестниците воюва с българската простащина и с неграмотността на нашите журналисти, защитава единството на българския народ в историческите му граници.
През последните години от живота си издава две забележителни книжки. Първата е "Йордан Йовков. Спомени и писма" и излиза през 1940 г. Тя представлява изпълнението на един приятелски дълг към големия български писател, с когото са съученици от гимназията. Екземпляри от книжката той изпраща на своя сметка до почти всички национални библиотеки в Европа, от които получава за това благодарствени писма.
През 1941 г. издава книгата "Образът на българската земя". "Истинският и пълен образ на българската земя се схваща в единството на нейното разнообразие. Красотата на тоя образ се отразява в творенията на българските писатели и художници: "Отечество любезно, как хубаво си ти!" на Вазова, картините на Щъркелова и музикалната поема на Владигерова, взети заедно, предават душата на българската земя", пише Василев.
Григор Василев умира на 7 ноември 1942 г. в София.

Източник: www.sitebulgarizaedno.com
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google