balgari.bg

Най-младият премиер

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на учителя Христо Попович. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874). Учителства в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875-1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.
От есента на 1878 г. Васил Радославов следва право във Виена. Завършва юридически науки в Хайделберг през 1882 г. След завръщането си в България става адвокат и се занимава с политическа дейност. Членува в Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Министър на правосъдието е във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886). На 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.
През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което и прави през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либералната партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стамболов (1887-1894).
След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.
Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителствата на Димитър Греков и на Тодор Иванчов (1899-1900). Ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.
След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. То остава на власт до 1918 г. Въпреки че включването на България в Първата световна война среща подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за Втората национална катастрофа именно кабинета на Радославов.
След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 г. е амнистиран. Умира в Берлин на 21 октомври същата година. На 3 ноември е погребан с почести в София.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google