История До Втората световна война Най-европейският ни политик

balgari.bg

Най-европейският ни политик

Константин Стоилов се ражда на 23 септември (стар стил) 1853 г. в заможно пловдивско семейство. Възпитаник е на прочутия американски Робърт колеж в Цариград, който завършва със степента "бакалавър на изкуствата". Изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По време на обучението си в Германия, по препоръка на един от своите професори, Стоилов постъпва в масонската ложа "Аполо" и членува в нея до края на живота си. Известно време живее в Прага, където се запознава с Константин Иречек. След подписването на Санстефанския мирен договор (19 февруари 1878 г.) се връща в България и започва работа като юрист.
През лятото на 1878 г. Стоилов е назначен за член на Пловдивския губернски съд. Качествата му са оценени и само половин година по-късно той оглавява Софийския губернски съд. Този пост му дава право да вземе участие като депутат в Учредителното събрание през 1879 г.
Едва 25-годишен, Константин Стоилов влиза в голямата политика. В Учредителното събрание той прави впечатление с широката си култура и ораторските си качества. Избран е за един от секретарите на Събранието. В разгорещените дискусии по конституционното устройство на страната Стоилов защитава упорито принципите на "разумния консерватизъм". Обявява се за широки права на княза, двукамарен парламент и силна изпълнителна власт чрез създаване на Държавен съвет. Тези идеи обаче са отхвърлени от мнозинството в Учредителното събрание.
След изработването на Конституцията д-р Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Консервативните възгледи и европейската култура на Константин Стоилов допадат на княз Александър. Затова монархът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца.
Като убеден привърженик на силната монархическа власт д-р Стоилов посреща с одобрение извършения от княза преврат. В страната се установява Режим на пълномощията (1881-1883) и е спряно действието на Търновската конституция. Константин Стоилов взема участие в създаване Устава на Държавния съвет и за кратко време оглавява Министерството на външните работи и изповеданията. След края на Режима на пълномощията и възстановяването на конституцията от 7 септември 1883 г. до края на годината е министър на правосъдието.
През 1885 г. Стоилов участва като доброволец в Сръбско-българската война.
На 9 август 1886 г. Батербарг е свален. Константин Стоилов се противопоставя на детронирането на княза и подкрепя контрапреврата. Въпреки неговия успех обаче Батенберг не се връща на престола, а Стоилов става министър на правосъдието в новото правителство.
През есента на 1886 г. Третото Велико народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След неколкомесечни сондажи в европейските столици делегацията се спира на кандидатурата на немския принц Фердинанд Сакскобургготски. През юни 1887 г. Великото народно събрание одобрява тази кандидатура, а Стоилов става министър-председател.
На 20 август същата година е съставено ново правителство начело със Стефан Стамболов, в което Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. Това е първото по-дълго министерско управление на д-р Стоилов.
За по-малко от 16 месеца Стоилов успява да прокара редица закони, които полагат основите на модерното законодателство в България. Приети са Закон за административното устройство, Закон за печата, Наказателен закон, Закон за изтребление на разбойничеството, Военнонаказателен закон и др.
Поради разногласия със Стефан Стамболов през декември 1888 г. д-р Стоилов подава оставка и започва адвокатска практика. В началото на 90-те години на деветнайсети век той става един от водачите на легалната опозиция.
След падането на Стефан Стамболов от власт (май 1894-та) княз Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност. Д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци, след които Григор Начович, Иван Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров.
Стоилов поставя началото на нова политическа партия - Народната, която се превръща в опора на неговия кабинет. Членовете на тази партия са главно от финансовите и стопанските среди на България, както и изтъкнати интелектуалци. Той основава и органа на партията - вестник "Мир", който ще се превърне в най-добре списваният и най-дълго излизалият вестник в Третото българско царство. Самият Стоилов не публикува във вестника, но до голяма степен определя съдържанието му, а първите главни редактори работят под негово ръководство.
Управлението на кабинета "Стоилов" се характеризира с икономически подем в страната. Гласуван е Закон за насърчаване на местната индустрия, който защитава родното производство. Увеличени са вносните мита, държавните чиновници са задължени да носят работно облекло, произведено с родни материали. Законът за подпомагане на предприятията насърчава земеделието и се осигурява държавна помощ за градинарите, винарите и животновъдите. Десятъкът е заменен с поземлен данък, отменени са част от преките данъци са въведени косвени. Върху спиртните напитки и захарните изделия се начисляват акцизи. В основни линии е изградена железопътната мрежа на страната. Модернизирани са речните пристанища. Проектирането и строителството на морските портове Варна и Бургас също са дело на това правителство.
Най-големият външнополитически успех на правителството на Стоилов е възстановяването на дипломатическите отношения с Русия и признаването на българския княз от Великите сили. С Белград е сключено Съглашение и Търговски договор. Турция официално признава, че българското население е преобладаващо в Македония.
След признаването на княз Фердинанд обаче неговите амбиции да играе ключова роля във властта се засилват. Той започва грубо да се меси в работата на Министерския съвет, обвинява правителството, че не взема мерки срещу опозиционната преса.
Тези атаки на двореца не само изострят отношенията между Стоилов и Фердинанд, но довеждат и до еволюция в политическите възгледи на д-р Стоилов - от горещ привърженик на силната монархическа власт той става убеден последовател на парламентарната монархия и защитник на Търновската конституция.
Д-р Стоилов напуска властта през януари 1899 г. и се отдава на опозиционна дейност.
След кратко боледуване умира в София на 23 март 1901 г. от пневмония. Едва на 47 години е.
Симеон Радев определя д-р Константин Стоилов като най-европейския политик сред своите съвременници. Определение, което големият държавник получава заради своето образование, култура, обноски, облекло, управление.


Още за забележителния държавник - на www.sitebulgarizaedno.com
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google