История До Втората световна война Непокорният полковник

balgari.bg

Непокорният полковник

Владимир Серафимов - бъдещият освободител на Родопите, се ражда на 12 август 1860 г. в село Свежен (тогава Аджар) в семейството на даскал Гено.
Учи при баща си до 14-годишната си възраст, след което продължава образованието си в гимназията в Измир.
През лятото на 1877 г. родното му село е опожарено, баща му и близо 700 други първенци - избити.
След края на Руско-турската освободителна война Владимир Серафимов отива при брат си Коста в София, където започва работа в адвокатска кантора. През 1880 г. е приет за юнкер в четвъртия випуск на Военното училище в София. За показани отлични познания и военни умения е награден със сребърна казашка сабя от преподавателите си, предимно руски офицери.
Първото си офицерско звание - подпоручик, Серафимов получава през 1883 г. Назначен е за командир на пристанищната рота в Русе.
При обявяване на Сръбско-българската война той е командир на Пета рота от Втора дружина на Дунавския полк. Бойното му кръщение е при отбраната на Сливница, където проявява отлични командирски качества. Едва 25-годишен, получава първото си воинско отличие за проявен героизъм при боевете при Пирот - орден "За храброст" ІІ степен.
Следват 27 години военна кариера в подготовка на предстоящата война с Турция за освобождението на българите в Тракия и Македония.
Владимир Серафимов служи в 22-ри Тракийски полк, в Портовата морска рота, в Пети резервен полк, в 10-и Родопски полк, в 28-и пехотен Стремски полк. През 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. става капитан. Подполковник е от 1904-та.
Когато Фердинанд му предлага да го направи свой адютант, Серафимов намира благовиден предлог да откаже, а пред близки споделя: "Не мога да стана салонен офицер. Аз съм войник и ще си остана такъв."
По време на военната си служба в Пазарджик се жени за Елена Серафимова, раждат им се пет дъщери и един син, който за жалост умира рано.
От началото на 1908 г. Владимир Серафимов е командир на 28-и пехотен Стремски полк, а на 1 януари 2009 г. е произведен в чин полковник. В навечерието на Балканската война е назначен за командир на 21-ви пехотен Средногорски полк, разквартируван в Асеновград.
Първата задача на 21-ви пехотен по време на Балканската война е да ликвидира т. нар. Тъмръшки клин.
На 13 октомври 1912 г. полкът влиза в Пашмакли, Райково и Устово. Но когато турското командване разпорежда на двайетхилядния корпус на Явер паша да настъпи през Рудозем към долината на Арда и да излезе в тил на българската армия, командирът на бригадата полковник Гешев и неговият щаб отдават заповед 21-ви пехотен Средногорски полк да отстъпи и да заеме за отбрана превала Рожен-Чепеларе-Пампорово, тоест старата българо-турска граница.
Полковник Владимир Серафимов отказва да изпълни заповедта и заявява: "Аз не ще отстъпя на турците селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!" Изпраща заповед до Първа дружина и четата на Стефан Калфа да се завърнат от гара Бук, макар и неизпълнили задачата да взривят жп моста. Отбраната на връх Кавгаджик е поверена на Втора, Трета и Четвърта дружина. Заедно с тях е населението на околните села, което превозва мунициии, продоволствие, подготвя окопи. Срещу тях са шест табора редовна войска и една скорострелна батария от корпуса на Явер паша.
В боевете на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. бойците от 21-ви полк устояват на атаките на трикратно по-многобройния противник. Тогава връщащата се от гара Бук Първа дружина атакува във фланг и обърква турците. Полковник Серафимов повежда воините си в атака. Частите на Явер паша отстъпват към село Палас (днешния Рудозем), оставяйки оръдия, пушки, снаряди, оборудване. В мотивите, с които командването награждава командира с военен орден "За храброст" ІІІ степен, ІІ клас, е посочено, че успехът на боя на 20 и 21 октомври 1912 г. се дължи на "неговото твърдо решение полкът да не отстъпи на противника селата, от които предния ден е бил посрещнат като освободител... и благодарение на неговата лична намеса противникът е принуден да отстъпи в панически страх". Но не го произвеждат в чин генерал - заради дързостта му да пренебрегне заповед за отстъпление.
В следващите седмици 21-ви пехотен Средногорски полк настъпва в три колони към Беломорието и на 8 ноември освобождава Ксанти, после заедно с Родопския отряд градовете Гюмюрджина и Дедеагач, за да достигне до операцията по пленяването на корпуса на Явер паша в поречието на Марица при Фере.
По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов воюва при Серка планина, Пепелище, на Криволак, на Калиманското поле.
По време на Първата световна война за кратко е офицер за особени поръчения при Главното интендантство при Министерството на войната, после е командир на бригада във Втора пехотна и Осма пехотна тунджанска дивизия, с която участва в голямата битка при завоя на река Черна.
За подвизите си е удостоен с орден "Свети Александър" ІІІ с мечове по средата с корона (Командирски кръст), ІV степен без мечове с корона (Офицерски кръст) и V степен без мечове (Кавалерийски кръст), Народен орден "За военна заслуга" ІV степен, орден "За заслуга" сребърен, за заслуги в мирно време, руския орден "Свети Станислав" ІІІ степен, австрийския военен кръст "За заслуги", персийски орден "Лъв и слънце".
След края на войната полк. Серафимов излиза в пенсия. Умира в София на 7 април 1934 г. 

Със съкращения от www.sitebulgarizaedno.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google