balgari.bg

Първият монарх

Александър Йозеф фон Батенберг е роден на на 5 април 1857 г. в италианския град Верона. Втори син е на германския принц Александър фон Хесен-Дармщадт от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат Фон Батенберг (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Александър Батенберг получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст принцът получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Награден с Георгиевски кръст IV ст. След кратък престой в Санкт Петербург отново се връща в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. Режим на пълномощията.
По негово време се извършва и Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава да абдикира. Датата е 26 август 1886-а, българският монарх заминава за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството. Батенберг отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Княз Александър умира в Грац на 17 ноември 1893-та след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898-а в Мавзолея в центъра на столицата.
Княз Александър Батенберг е носител на на ордените "За храброст" I степен, "Свети Александър", на руските отличия "Свети Александър Невски" и "Света Анна" и др.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.