История До Втората световна война Генералът обединител

balgari.bg

Генералът обединител

altДанаил Николаев е роден на 30 декември (18 декември по стар стил) 1852 г. в Болград (днес в Украйна). Родителите му са бежанци, родът им произхожда от Търново.
През 1871 г. Данаил завършва Болградската гимназия и постъпва във Волноопределяща рота на 54-ти Мински полк. Две години по-късно е във Военното пехотно училище в Одеса като юнкер, завършва го през 1875 г.
Когато узнава, че Сърбия се готви за война с Османската империя, на 14 юни 1876 г. Данаил Николаев подава молба да бъде уволнен от военна служба, за да се включи във войната. Изпращат го в отпуск, но не го уволняват. Като доброволец в Сръбско-турската война Николаев се сражава при Бабина глава, Мировица и Гъмзи град.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Данаил Николаев командва рота от Пета опълченска дружина, отличава се в поевете при Шипка и Шейново.
На 8 юли 1877 г. е произведен в чин подпоручик от Руската армия, на 10 август 1877 г. - в чин поручик.
В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на 1-ва пловдивска дружина, на 1 март същата година е произведен в чин щабскапитан от Руска армия и Източнорумелийската милиция и два месеца по-късно е назначен за командир на 2-ра пловдивска дружина.
Пак през 1880-а Данаил Николаев е поканен да кумува на жандармерийския офицер, негов добър приятел, Константин Паница. Там той се запознава с най-малката сестра на годеницата - Радка, за която по-късно същата година се жени. В деня на венчавката със специална заповед на княз Александър Батенберг лично секретарят му Константин Стоилов връчва на капитан Николаев орден "За храброст" III степен за участието му в Руско-турската война.
На 15 ноември 1883 г. е Данаил Николаев произведен в чин майор от Източнорумелийската милиция. На 6 септември 1885 г. Николаев отстранява правителството, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Още същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за обявяване на временното правителство на Източна Румелия, Данаил Николаев е негов член. На 9 септември 1885 г. майор Николаев е назначен за началник на Търново-Сейменския отряд, а на 11 септември е произведен в чин подполковник.
По време на Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5-7 ноември) - Западния. След края на войната е награден с Орден "За храброст" II степен и произведен в чин полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от Българската армия.
След детронирането на княз Александър I става военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. По негова заповед военните формирования, участвали в преврата, са разформировани.
След избора на Фердинанд I за български княз Данаил Николаев напуска поста на военен министър и става военен съветник на монарха. На 14 февруари 1891 г. е повишен в чин генерал-майор.
Между 1893-та и 1897-а е в запаса, председател е на Върховния македонски комитет (1895-1897). На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
От 1907 до 1911 генерал Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден "Св. Александър" I степен с брилянти. Като министър на войната на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев подписва манифеста на Фердинанд I за обявяване на независимостта на България.
На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата. Две години по-късно напуска армията, но по време на Балканската война командва Ямболския гарнизон.
На 16 април 1925 г. при атентата в църквата "Света Неделя" загива единственият му син - подполковник Никола Николаев. На 6 май 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-големия български орден - орден "Св. Св. Кирил и Методий". В богата му колекция воински отличия има още руски, сръбски, черногорски, румински и турски ордени и медали.
Като най-възрастен генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 година Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
"Патриархът на българската войска" умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google