История До Втората световна война 1115 училища вдига министър земеделец за две години

balgari.bg

1115 училища вдига министър земеделец за две години

altСтоян Омарчевски се ражда на 24 декември 1885 година в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора през 1908 г., негови съученици са Петко Стайнов и художникът Димитър Гюдженов.
Омарчевски членува в БЗНС от 1905 г., а на в. "Земеделско знаме" сътрудничи от 1909 г. През 1912-а завършва философия, а пет години по-късно - и право, в СУ. Учителства в Белоградчик и Видин.
Избиран е за депутат от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 г. През 1917 г. е избран за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 г. е избран за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 г. парламентарната му група го посочва за член на Постоянното присъствие.
Министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски е от 1920-а до Деветоюнския преврат от 1923-та.
Личният принос на министър Омарчевски в реформите на земеделския кабинет е огромен. Той въвежда задължително основно образование, издейства значителни средства за строеж на нови училища. Броят на школата нараства от 561 на 1676 само за две години, новите сгради са предимно в селата и малките градове. Омарчевски разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двегодишен, с насоченост към общо или специално образование. След допитване до комисия от изтъкнати езиковеди земеделецът - министър на просветата, предприема опростяване на правописа, прави го по-близък до говоримия език. Документът, наречен "Упътване за общ правопис на българския език", за пръв път кодифицира употребата на главни букви, разглежда някои въпроси на сричкопренасянето, въвежда просто правило за пълния и краткия член на еуфоничен принцип, нормира употребата на двойни предлози "във" и "със" и т. н. Приет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се противопоставя на реформата, защото вижда в нововъведенията опасност от загубване на националната идентичност.
Омарчевски забранява политическата дейност на учениците, студентите и преподавателите, което е оценено като посегателство върху академичната автономия и се стига до университетска криза. Открити са два нови факултета - ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.
Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на "достъпни народни библиотеки", за "поощрение на родната литература и изкуство", за създаване на Български археологически институт.
През септември 1920 година Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за народното просвещение, с който са създадени Художествената и Музикалната академия. Полага особени грижи за развитието на току-що появилата се филмова индустрия - правителството сключва споразумение с фирмата "Луна филм" за съвместно изграждане на филмови съоръжения. Заснет е филмът "Под старото небе" по едноименната творба на Церковски.
Няколко дни след смъртта на Иван Вазов, на 22 сетпември 1921 година, министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей.
През 1922 г. по предложение на Омарчевски 1 ноември е обявен за Ден на народните будители.
Реформаторът на книжовния език и образованието успява да прокара Закон за насърчение на детската литература. Законът е само от една страничка. Благодарение на този документ детската книга е освободена от данъци, а Министерството на народното просвещение е натоварено да "издава в изящна външност отбрани произведения от по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища". Тези издания не са били пускани в продажба.
Късният период от живота на Стоян Омарчевски, след Деветоюнския преврат, е изпълнен с партийни борби.
Министърът реформатор умира на 10 март 1941-ва.
В спомените на съвременниците си Стоян Омарчевски е делови, целеустремен човек, у него винаги има "напор да върши нещо" (по думите на Александър Цанков).

Източник: www.zemedelskozname.com

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google