История До Втората световна война Финансов и политически гений

balgari.bg

Финансов и политически гений

Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев е роден 12 декември 1866 г. в град Ресен, Македония.
Шестият син е в семейството на Тасе Търпов (Ляпчето), грънчар, един от видните граждани на Ресен, привърженик на независимата българска църква
Андрей започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено.
В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля.
През 1879 г. се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху младия Андрей. След уволнението на Китанчев Ляпчев напуска Солунската гимназия и се мести при него в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия.
Заедно с други македонски ученици в Пловдивската гимназия, като Пере Тошев и Никола Генадиев, Ляпчев се сближава със Захари Стоянов и Българския таен централен революционен комитет, подготвящ Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
На 2 септември 1885-а е изпратен от комитета в Панагюрище, но по пътя го арестуват. Освободен е, след като Съединението става факт.
След началото на Сръбско-българската война на 2 ноември същата година се записва като доброволец в Първи опълченски полк, но заповед на княз Александър I оставя гимназистите в тила. Демобилизацията го заварва в Пирот.
По-късно младият Ляпчев слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, но не се дипломира.
След падането на Стамболов през май 1894-та се връща в София.
Тук взима участие в кратко просъществувалата македонска група "Млада македонска книжовна дружина".
В началото на 1895-а започва да пише в издавания от Димитър Ризов опозиционен вестник "Млада България" и става един от основните му сътрудници. По това време смята, че нормализирането на отношенията с Русия е от ключова важност, и предлага някои оригинални идеи за постигането му - абдикация на Фердинанд I в полза на новородения му син, лична уния между Сърбия и България и дори обявяване на страната за република.
През март се включва в ръководството на новосъздадения Върховен македонски комитет (ВМК) - първоначално като секретар, по-късно става подпредседател.
Две години по-късно се оттегля от ръководството, но продължава да сътрудничи на организацията до нейното закриване през януари 1903 г.
Участва в обществената кампания в защита на българското население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание и в събирането на средства за бежанците.
Както и много други участници във ВМК (Трайко Китанчев, Алеко Константинов, Михаил Такев, Никола Мушанов, Данаил Николаев), Андрей Ляпчев симпатизира на Демократическата партия, създадена през 1896 г. от Петко Каравелов. Ляпчев вероятно познава Каравелов от времето в Пловдивската гимназия, но е въведен в близкото му обкръжение от Алеко Константинов. С времето той става близък приятел на семейството.
Ляпчев се превръща и в една от основните фигури в "Пряпорец", вестника на Демократическата партия.
В правителството на Каравелов (1901-1902) е назначен във финансовото министерство и отговаря за преките данъци. Премахва десятъка.
В началото на 1908 г. княз Фердинанд I възлага на Александър Малинов да състави самостоятелен кабинет на Демократическата партия и Ляпчев влиза в него като министър на търговията и земеделието. На последвалите избори за XIV обикновено народно събрание за пръв път е избран за народен представител.
На проведена на 15 септември във Виена среща на княз Фердинанд с Малинов и Ляпчев е взето решение за обявяване на независимостта, което става на 22 септември 1908 г.
След първите неуспешни консултации с Османската империя на 18 октомври Ляпчев пристига в Цариград начело на българска делегация, която трябва да уреди спорните въпроси между двете страни. Преговорите са блокирани от исканията за големи финансови компенсации от османска страна и се проточват повече от пет месеца. На 6 април 1909 г. Ляпчев и Рифат паша, външен министър на Османската империя, подписват протокол за признаване на българската независимост.
Исканата от османското правителство компенсация от 125 милиона лева е приспадната от контрибуциите, дължими от Османската империя на Русия за Руско-турската война от 1877-1878. За сметка на това България изплаща на Русия 88 милиона лева, финансирани със заем на руската централна банка.
Дейността на Андрей Ляпчев като министър на земеделието и търговията е многолика - премахва се задължителността на занаятчийските сдружения, приет е нов Закон за минното дело, дал тласък на развитието на въгледобива, отменен е монополът върху солта, приет е Закон за мерките и теглилките. Сред най-важните негови инициативи е поставянето на началото на кадастъра на поземлените имоти.
В същото време обаче провежда и политика на намеса на държавата в икономиката. Приет е Закон за запазване, измерване и използване на мерите. Въведен е акциз върху ракиите. Продължена е протекционистичната политика, най-вече в областта на преференции за местните производители при държавните доставки.
На 18 септември 1910 г. Малинов прави промени в кабинета и Ляпчев става министър на финансите.
Заема този пост около половин година, но успява да проведе някои мерки. Със закон е създадена Българска централна кооперативна банка. Намалени са някои вносни мита, най-вече на суровини за промишлеността. Вероятно най-важната мярка е обезпечаването на известна финансова самостоятелност на общините, на които са прехвърлени приходите от беглика, училищния налог и пътния данък.
През 1912 г. Ляпчев се жени за Констанца Петрович. По време на Балканските войни тя е милосърдна сестра, а по-късно участва активно в Съюза за закрила на децата, чийто председател е от 1940 г. до смъртта си през 1942-ра. Двамата нямат деца.
При започването на Балканската война през октомври 1912-а Ляпчев се записва като доброволец и работи в главния щаб на Македоно-одринското опълчение. Уволнява се през януари 1913-а с чин младши подофицер. През следващите месеци пътува много в новоосвободените земи в Македония и Тракия.
В края на годината за пръв път от падането на правителството на Малинов е избран за депутат.
Противопоставя се на приемането на григорианския календар, защото вижда в това опит за дистанциране на страната от православния свят.
На 21 юни 1918 г. Александър Малинов съставя нов кабинет, в който се съгласяват да се включат само Демократическата и Радикалдемократическата партия, а Андрей Ляпчев отново става министър на финансите.
По-късно заедно с военния министър Сава Савов посещава българската главна квартира в Кюстендил, където лично се уверява в тежкото положение и дезорганизацията сред войската. След завръщането му в София, правителството решава, без знанието на намиращия се в Скопие цар Фердинанд, да започне преговори за примирие.
Делегацията за преговорите се ръководи от Андрей Ляпчев и включва още генерал Иван Русев и дипломата Симеон Радев. Те заминават за Солун на 25 септември, придружени от Доминик Мърфи, консул на Съединените щати в София. На 29 септември 1918 г. Ляпчев и командващия силите на Съглашението генерал Франше д'Епре подписват Солунското примирие, което прекратява участието на България в Първата световна война.
След завръщането си от Солун на 2 октомври Андрей Ляпчев произнася в парламента реч, в която поставя въпроса за абдикацията на цар Фердинанд и настоява всички партии да я подкрепят. На следващия ден Фердинанд абдикира в полза на сина си, Борис III.
Докато Ляпчев е финансов министър през 1918 г., са предприети някои извънредни мерки за ограничаване на инфлацията. Повишени са някои акцизи, въведен е извънреден данък върху печалбата, силно е ограничена валутната търговия и вносът на стоки.
С цел да се увеличи тежестта на правителството пред окупационните сили на 17 октомври в кабинета на Малинов са включени представители на още четири партии - Народната, Прогресивнолибералната и Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Така е образувана най-широката коалиция в историята на България. В това правителство Ляпчев остава финансов министър, като освен това е управляващ Министерството на земеделието и търговията.
След ултимативното искане на окупационните сили българските представители да напуснат Добруджа, което противоречи на Солунското примирие, Александър Малинов подава оставка и на 28 ноември е съставено ново правителство, начело с Теодор Теодоров.
Андрей Ляпчев става първият цивилен военен министър в българската история.
Още със съставянето на самостоятелно правителство на БЗНС започват преговори за единни действия на опозиционните партии. С решаващото участие на Андрей Ляпчев и Атанас Буров през лятото на 1921 г. почти е постигнато споразумение между Демократическата и Обединената народно-прогресивна партия, но преговорите се провалят в последния момент. На 15 април 1922 г. в крайна сметка е постигнато съгласие за общи действия и съвместно бъдещо управление, а на 6 юли към двете партии се присъединява и Радикалната партия. Така е образуван Конституционният блок, в ръководството на който Ляпчев играе централна роля.
На 20 септември е извикан за разпит в полицията, два дни по-късно домът му е претърсен и са иззети документи. Самият той е поставен практически под домашен арест. На 26 септември, заедно с други лидери на опозицията, е арестуван без съдебна заповед и в нарушение на депутатския му имунитет.
През октомври в нарушение на Конституцията БЗНС приема закон за създаване на извънреден съд, който да съди участниците във всички правителства от 1911 до 1918 г., а на 19 ноември е проведен референдум, който ги обявява за виновни. На 1 декември задържаните са преместени в Шуменския затвор, където прекарват следващите месеци.
Въпреки че играе решаваща роля във формирането на Демократическия сговор и лично пише неговата първа програма, първоначално Ляпчев не влиза в неговото ръководство. Под натиска на правителството на изборите през ноември 1923 г. коалицията на Демократическия сговор и БРСДП печелят голямо мнозинство в XXI обикновено народно събрание. От 173 депутати на Сговора 56 са представители на Демократическата партия, а Ляпчев става председател на общата парламентарна група.
На 22 декември 1923 е избран Висш партиен съвет на Демократическия сговор и Ляпчев става негов заместник-председател.
В началото на 1924-та Ляпчев и Буров заминават за Франция и Великобритания, за да преговарят за финансови задължения на България.
През март Ляпчев отменя срещите си с британския министър-председател Рамзи Макдоналд и се връща в София, за да се опита да запази единството на партията. Това се оказва невъзможно и в края на март Демократическата партия окончателно се разделя надве.
Макар и да заема високи постове в Демократическия сговор, Андрей Ляпчев не подкрепя напълно политиката на правителството. Той не одобрява ограниченията в дейността на опозиционните партии, наложени със Закона за защита на държавата, противопоставя се на засилващата се държавна намеса в икономиката, новия закон за борба със спекулата, високите мита.
След организирания от БКП атентат в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 със съдействието на правителството е организирана нова вълна от репресии, при която без съд са избити стотици привърженици на левицата. Недоволството срещу правителството нараства. Под силен натиск Цанков подава оставка и на 4 януари 1926 г. мястото му е заето от Андрей Ляпчев.
През февруари е приет закон за условна и частична амнистия на престъпления, извършени след юни 1923-та.
Политическата стабилизация по върховете дава възможност на правителството да договори в края на 1926 г. сключването на т. нар. Бежански заем. Неговата цел е да се подпомогнат повече от 250 000 български бежанци след периода на войните, които се намират в тежко материално положение. Създадена е Главна дирекция по настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя.
В края на 1927 г. България и Гърция сключват Спогодбата Моллов-Кафандарис. Според нея българско население от Беломорска Тракия се преселва в България, като в същото време етнически гърци от територията на България се преселват в Гърция. Двете страни се ангажират да компенсират финансово своите бежанци за имуществото, останало на територията на другата държава. Това допълнително увеличава броя на бежанците в България, а разликата в дължимите компенсации е неблагоприятна за България.
Противоречията между различните течения в Демократическия сговор водят до политическа криза през 1928 г.
В началото на септември Ляпчев получава мандат за съставяне на нов кабинет, но той не получава необходимата парламентарна подкрепа.
Изправени пред перспективата от загуба на властта, различните крила в Демократическия сговор се споразумяват и на 12 септември е съставено ново правителство, единствената промяна в което е замяната на Кимон Георгиев с Рашко Маджаров.
В края на 1928 г. е приет Стабилизационен заем, имащ за цел да финансира системните бюджетни дефицити на правителството.
В началото на 1930 г. Демократическия сговор се представя незадоволително на общинските избори, след което групата на Цанков гласува срещу правителството при вота на недоверие.
С цел да стабилизира правителството на 15 май 1930-а Ляпчев, тежко болен, прави промени в състава му, като за министри са избрани Александър Цанков и двама негови привърженици.
На 21 юни 1931 г. са проведени първите парламентарни избори след 1920-а, протекли в сравнително нормална обстановка. Те са спечелени от Народния блок. На 28 юни Андрей Ляпчев подава оставка и на следващия ден предава властта на новосформираното правителство на Александър Малинов.
След парламентарните избори през 1931 г. здравословното състояние на Ляпчев се влошава. Той заминава за Берлин, където се установява, че е болен от рак на белия дроб.
Макар и оттеглил се от активна дейност, политическите разногласия се отразяват неблагоприятно на здравето му. През есента на 1933-та отново заминава на лечение в Берлин и Кил, но болестта му продължава да се развива. В края на октомври се връща в България и умира на 6 ноември 1933 г. в дома си на ул. "Кракра" в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.