История До Втората световна война Политикът на българското село

balgari.bg

Политикът на българското село

Александър Стамболийски

Александър Стамболийски се ражда в село Славовица, Пазарджишко, на 1 март 1879 г.
Учи в земеделското училище в Садово (1893-1895) и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895-1897), където сред преподавателите му е основателят на Българския земеделски съюз Янко Забунов.
През 1899 г. младият Стамболийски участва в учредителния конгрес на БЗС. През следващите години учи философия в Хале и агрономство в Мюнхен, но прекъсва образованието си поради заболяване от туберкулоза.
След завръщането си в България се занимава с политическа дейност.
Лидер е на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.
Стамболийски се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 г. и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор.
По време на Войнишкото въстание през септември 1918-а е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на Радомирската република. След неуспеха на бунта се укрива, а през декември 1918 г. е амнистиран заедно с повечето участници.
През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 година подписва Ньойския договор, след което, както съобщават някои медии, счупва писалката. След проведените парламентарни избори от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.
Това правителство се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Конфликтът с организациите на македонските българи е неизбежен.
Някои от реформите, проведени от Стамболийски, са спорни, например ограничаването на размера на поземлената собственост, въвеждането на трудова повинност, опростяването на правописа.
През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военния елит на България по време на войните от 1913 до 1918 г. По-късно се провеждат репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т. нар. Оранжева гвардия - леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи подкрепа извън средите на българското селячество. Срещу него е интелигенцията, македонските организации, военните.
На 9 юни 1923-та е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия в София е обезоръжена.
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно. В същото време в страната избухват селски вълнения. БКП запазва неутралитет и лишава стихийните бунтове от подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. Бунтовете са потушени от гарнизони, верни на новата власт. Стамболийски е заловен край родното си село.
Животът му завършва с жестока, трагична смърт на 14 юни 1923 година.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google