История До Втората световна война "Българската енергия"

balgari.bg

"Българската енергия"

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов е роден на 12 февруари 1854 г. в Търново. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Никола Филиповски (1853).
Младият Стамболов учи в родния си град (1866-1869), а след това е стипендиант в Духовната семинария в Одеса (1870-1872). Изключват го заради връзките му с руските революционери и не завършва.
Връща се в Търново, където през 1873 г. учителства, после емигрира в Румъния и попада в средите на българските революционери. Делегат е на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ (20-21 август 1874 г.).
През есента на 1874 г. е определен за апостол на БРЦК за вътрешността на страната. През август 1875 г. участва в Общото събрание на БРЦК, което взема решение за въстание. Избран е за апостол на Старозагорския революционен окръг и става един от ръководителите на Старозагорското въстание (1875).
След неуспеха на въстанието заминава за Румъния, където присъства на събранието на БРЦК в Гюргево (1 октомври 1875 г.), на което е решено да се организира голямо въстание в България през пролетта на 1876 г. Определен е за главен апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. Под негово ръководство е насрочено общо събрание на окръга в Горна Оряховица (24-25 април 1876) за определяне на деня на въстанието.
След разгрома на Априлското въстание се прехвърля в Румъния и участва в ръководството на Българското централно благотворително общество. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като секретар на военния пратеник на Славянския комитет и се грижи за Българското опълчение.
След Освобождението през 1878 г. се установява в Търново като адвокат. Изявен противник на Берлинския договор е, става един от основателите на Търновския комитет "Единство".
Народен представител от Либералната партия е във II-VIII (1880-1895) обикновено народно събрание. Подпредседател на II (1880) и IV (1884) и председател на IV (1884-1886) обикновено народно събрание. Обявява се против режима на пълномощията на княз Александър Батенберг.
Участва в Съединението (1885) и в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. След детронацията на Батенберг (9 август 1886 г.) застава начело на контрапреврата, а след абдикацията на княза влиза в регентския съвет (август 1886 - юни 1887). Свиква III велико народно събрание за избирането на Фердинанд за български княз (1887).
Като председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи (1887-1894) въвежда диктаторски методи на управление и преследва опозиционните водачи. Сурово потушава офицерските бунтове в Русе и Силистра (1887). Провежда политика на откъсване от Русия и се стреми страната ни да се ориентира към Австро-Унгария, Германия и Великобритания. С непримиримата си политика към освободителката затруднява международното признаване на избора на български княз, поради което Фердинанд го заставя да подаде оставка (19 май 1894 г). На 3 юли 1895 г. е жестоко съсечен в центъра на София.
Три дни по-късно видната жертва на политическа саморазправа умира от раните си.

Книги за Стамболов:

  • Андрей Пантев. За Стефан Стамболов в часа на България. "Едем 21". София. 1995
  • Андрей Пантев. Стефан Стамболов – хъшът държавник или Българския Бисмарк. "Знание ООД". София. 1994.
  • Антон Страшимиров. "Диктаторът: Животът на Стефан Стамболов. "Стрелец". София. 1993
  • Димитър Иванов. Стефан Стамболов - българската енергия. "Арес прес". София. 1993
  • Димитър Иванов. Стефан Стамболов - от перото до ятагана. ИК "Труд". София. 2005
  • Димитър Маринов. Стефан Стамболов и новейшата ни история. Издателство "Изток запад". София. 2004
  • Енчо Матеев. Държавникът Стефан Стамболов. "Летописи". София. 1992
  • Жоро Драганов. Сблъсъкът: Фердинанд, Стамболов, Русия. Университетско издателство. София. 2003
  • Николай Иванов. Последните дни на Стефан Стамболов. София. 1995
  • Радослав Попов. Русия против Стамболов или Стамболов против Русия? АИ "Проф. Марин Дринов". София. 2000
  • Стойко Тонев, Даниела Давчева. Стефан Стамболов в спомени на съвременници. Издателство "Изток запад". София. 2003
  • Ташо Ташев. Министрите на България 1879-1999. АИ "Проф. Марин Дринов". София. 1999

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google