История До Втората световна война Първият теоретик на тактиката

balgari.bg

Първият теоретик на тактиката

Борис Дрангов е роден на 15 март 1872 година в Скопие. Баща му Стоян е богат търговец на дървен материал. Борис завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град. През 1891 година е приет във Военното училище в София и е зачислен към 1-ва юнкерска рота.
През 1894 година след конфликт със строеви офицер старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище.
На 1 януари 1895 г. е произведен в първия офицерски чин - подпоручик, и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. По-късно, докато служи в Четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом, среща Райна Попова - дъщеря на четника на Дядо Ильо Войвода Денко Попов. Двамата се женят, раждат им се пет деца, едно от които - Кирил Дрангов, е виден деец на ВМРО.
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Борис Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър.
През 1907 година завършва академията с отличие и се връща в България, за да продължи службата си в армията - в 6-и пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко е преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, след което е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен.
На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание "Народ и армия", както и в "Военен журнал", "Войнишка сбирка", "Военни известия", "Военен глас", "Подофицерска защита", "Свободно мнение" и др.
По време на Балканската война (1912-1913) Борис Дрангов е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи - при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескипол и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с Орден "За храброст" IV степен. В Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.
Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев през 1914-а Дрангов е даден под съд. Въпреки оправдателната присъда офицерът изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се бави и той е изпратен да служи в провинцията.
На 19 февруари 1915 г. е произведен в чин подполковник. Коагто на 2 септември същата година е сформирана 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение, Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк. В Първата световна война (1915-1918) Дрангов участва като командир на полка, съставен почти изцяло от необучени българи от Македония. Той успява да ги обучи и превръща своята част в боеспособна бойна единица, която се сражава при Калиманци, Кочани и Щип.
През февруари и март 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) се изгражда чешма - паметник на загиналите войници и офицери от 5-ти пехотен македонски полк.
На 21 септември същата година Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и шест месеца е по бойните полета в Добруджа.
На 18 март 1917 г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на река Черна (Южния фронт).
На 26 май 1917-а при артилерийски обстрел подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата "Свети Димитър" в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката. Автор е на "Подробна програма за обучение на млади войници и редници" (1898), "Тактика" (1912), "Походът на Наполеон в Русия" (1912), "Помни войната" (1916), "Психология на групата и колектива" (1940).
В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На него е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google