balgari.bg

Върховистът

Борис Сарафов е роден на 12 юни 1872 година в неврокопското село Либяхово. Баща му - Петър Сарафов, е възрожденски учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон (Кръстьо Карпузов) са били водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско.
Борис Сарафов учи в местното екзархийско училище, а през 1890-а завършва Солунска българска мъжка гимназия, където се включва в революционни кръжоци. Оттам са познанствата на Сарафов с Гоце Делчев, Даме Груев и Гьорче Петров.
През същата 1890 година младият Сарафов постъпва във Военното училище в София като юнкер. С Гоце Делчев и Борис Дрангов създават революционна група, свързана с формацията на Дамян Груев в Софийския университет.
През август 1893 година Борис Сарафов е произведен в подпоручик и служи в 15 ломски полк в Белоградчик, където привлича съмишленици за подпомагане революционното дело в Македония. От 1 януари следващата година е преместен на служба в 1-ви пехотен софийски полка и се свързва с Македонския комитет на Трайко Китанчев. През 1895 година поручик Сарафов оглавява отряд от 65 души, в който влизат четите на Кольо Ризов, Кочо Муструка и Анго Костадинов. Отрядът преминава границата на 17 юни, а на 12 юли превзема Мелник, след което се прибира в България.

След неуспеха на акцията Борис Сафаров заминава за Санкт Петербург, където учи в академията на Генералния щаб в продължение на четири месеца. През 1896 година обхожда Цариград, Зографския и Хилендарския манастир, за да събира средства за Върховния комитет. В Солун се среща с ръководителите на ВМОРО, след което организациите предприемат общи действия за снабдяване с оръжие на революционерите вътре в Македония. В България Сарафов предава ценна информация за боеспособността на турската армия и ценни военнотопографски карти на Рачо Петров. Борис Сарафов, по това време служещ в 5-и пехотен Дунавски полк, и генерал Иван Цончев създават в казармите офицерски дружества, които да изпращат офицери в Македония.
На VI конгрес на македонските братства в България (1899) Борис Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. През май следващата година подписва съвместен протокол със задграничните представители на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров, според който българските офицери се допускат във всички структури на ВМОРО. Помага за изграждането на погранични пунктове, нелегални канали и във въоръжаването и обучаването на четници. В столичния квартал Ючбунар създава казарма, в която се подготвят близо сто четници. Внушителната бойна единица междувременно тероризира непокорни македонски емигранти в София.
Окуражени от своята безнаказаност, върховистите започват да издават и изпълняват смъртни присъди не само в България, но и в чужбина. На 1 февруари 1900 г. в Букурещ е убит Кирил Фитовски, пратеник на Върховния комитет, обвинен в злоупотреба и предателство, а на 22 юли същата година е застрелян румънският журналист Стефан Михайляну, което води до възникване на криза в отношенията между България и Румъния, а Турция поставя въпроса за разтурянето на Върховния македонски комитет. Мобилизират се армии.
Руският дипломатически агент в София Юрий Бахметиев вика Борис Сарафов и иска от него да си подаде оставката като председател на върховистите. Сарафов не се вслушва в предупреждението, комитетът дори решава, че от ескалирането на конфликта ще има полза за делото. Сарафов и заместникът му Тома Давидов отиват при военния министър с молба да разреши да се формират чети от македонски доброволци в случай на война с Румъния. Министърът разрешава и в началото на септември Христо Саракинов заминава за Шумен да създава четите. Румъния не подновява търговската конвенция със страната ни и от 1 януари 1901 г. въвежда визов режим. България отвръща със същото. Под натиска на Русия и Австро-Унгария през ноември 1900 г. България е принудена да разтури македонските чети, но върховистите не се подчиняват.
Разтгаря се инспирирана от двореца вътрешна война между генерал Иван Цончев и лидера на комитета Борис Сарафов. На 23 срещу 24 март 1901 г. в София са арестувани Сарафов, Тома Георгиев, Владимир Ковачев и Георги Петров, когото объркват с Гьорче Петров. Четиримата са обвинени в участие в убийството на румънския журналист. Така се дава удовлетворение на Румъния и се помага на ген. Цончев да овладее Върховния комитет. През май 1901 г. съдът ги оправдава, но остават зад решетките до края на юли. През август Борис Сарафов подава оставка от председателския пост на ВМК.
През пролетта на 1902 г. Сарафов отново тръгва из Европа, за да търси средства за кампаниите вече на ВМОРО. Среща се с бъдещия цивилен агент на Австро-Унгария в Македония Фон Мюлер, с външния министър граф Голуховски и с граф Аладро Кастриоти, претендент за албанския престол, с арменски антиосмански революционери. В Лиеж посещава оръжейни заводи и прави опит за закупуване на оръжие. Убеждава Плеханов да предложи за разглеждане македонският въпрос на предстоящия международен социалистически конгрес в Щутгарт, но идеята отпада от дневния ред.
10 000 лева получават от върховиста организаторите на Солунските атентати, Симеон Радев взима 15 хиляди франка за издаване на вестник "Македонско движение", ВМОРО получават пари и въоръжение. На Запад Сарафов дава редица интервюта и в едно от тях, за руски вестник, отново декларира, че македонците са отделна народност. Връща се в София през есента на 1902 година и е поставен под полицейско наблюдение по искане на турското правителство, което го подозира в антиосманска дейност.
На 26 януари 1903-та Борис Сарафов навлиза в Македония с чета от 40 души. Като ревизор на четите в Битолския революционен район Сарафов участва на Смилевския конгрес от май 1903 година. Избран е с явно гласуване във въстаническия щаб, заедно с Даме Груев и Анастас Лозанчев. Заедно с Никола Дечев изготвят "Въстанически дисциплинарен устав" за правата, длъжностите и наказанията за четниците, десетниците и централните и районните войводи, който да действа по време на Илинденско-Преображенското въстание.
След края на въстанието Сарафов се връща в България.
През 1906 година Сарафов обикаля с агитационно-организаторска чета в Македония, след като санданистите са провалили следващия конгрес през същата година. Въпреки това Сарафов е избран заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в София. Така десните успяват чрез незначително мнозинство да запазят официалното си положение и влиянието си за още една година. Две от десните враждуващи течения - умереното (наричани "гарванисти") и идейно-либералната фракция, ръководена от Сарафов, се помиряват.
Дейността на Временното задгранично представителство по организирането и изпращането на чети в Македония с подкрепата на двора предизвиква острата реакция на левичарите от серската група. На 28 ноември Борис Сарафов е убит в дома си от дееца на групата Тодор Паница, съратник на Яне Сандански.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google