История Нова история

balgari.bg

Да се опълчиш срещу Партията

Иван Тодоров Иванов - Горуня, е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Занимава се с каменоделство. Става член на РМС през 1932-ра и на БРП (к) - през 1939-а. За политическа дейност е осъден на 7.5 г. затвор по Закона за защита на държавата. Присъдата изтърпява в сливенския затвор, откъдето успява да избяга през 1941 г.
Горуня участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Той е първият партизанин във Врачанско, политкомисар е на партизански отряд "Гаврил Генов". Осъден е задочно на смърт по ЗЗД през 1943-та.
След 9 септември 1944 г. Иван Тодоров става партиен деятел, член е на ЦК на БКП, заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет.
Към края на 1964-та и началото на 1965 година Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.
Заговорът е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 г. повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров - Горуня, се самоубива точно преди ареста. Датата е 8 април 1965 г., Горуня е едва на 49.
Деветима от останалите участници в антиправителствената завера получават меки за времето си присъди от 8 до 15 години затвор. Наказани са и други 192-ма. Официалната власт запазва заговора в тайна.

 

Многомашинничка

Героинята на социалистическия труд Найда Манчева е родена на 10 ноември 1921 г. в с. Цръклевци, Софийско. Детството й преминава в оскъдицата на столичния квартал "Надежда" и тя рано прекъсва образованието си.
Постъпва във фабрика "Фортуна" ("Осми март") през 1934 г. като обща работничка. След 9 септември 1944 г. става тъкачка на механични станове и обслужва 6 стана при норма 4. Не след дълго Найда преминава на 20 автоматични стана, докато колежките й обслужват по 16. После машините стават 30, а изпълнението на трудовата норма е постоянно - 105 на сто, като 92 на сто от изтъканите платове са първокачествени.
За високите производствени резултати Найда Манчева е удостоена със званието "Герой на социалистическия труд". Годината е 1964-та. През 1967 г. Манчева започва да обучава младите текстилки. През 1973 г. отново се завръща да машините - вече на 40 автоматични тъкачни стана. Същата година Найда Манчева става ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит. Затова е удостоена за втори път със званието "Герой на социалистическия труд" - през 1974 г.
От 1966 г. Найда Манчева редовно е избирана за народен представител. Член е на Софийския ГК на БКП, на Комитета на българските жени и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Знатната тъкачка, чието име се свързва с идеята за трудов героизъм по време на социализма, е носителка и на отличията "Орден на труда" - сребърен (1960), "Червено знаме на труда" (1962), "Народна Република България" - III ст. (1971), "Георги Димитров" (1981).

 

Последният цар

Симеон II е роден на 16 юни 1937 г. в София.
На 28 август 1943 г. след внезапната смърт на Цар Борис ІІІ, едва 6-годишен, Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име.
След 9 септември 1944 г. регентите са екзекутирани, а през 1946 г. с референдум се решава страната да има републиканско управление.
Симеон II, сестра му княгиня Мария Луиза и царица Йоанна напускат България. Семейството се установява най-напред в египетския град Александрия. Симеон е записан в прочутия "Виктория Колидж".
През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958-1959 г. е курсант във военната академия "Вали фордж" в САЩ.
През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца - четирима синове и една дъщеря.
През 1996 г. Симеон ІІ се връща в България след почти 50-годишно изгнание.
На 6 април 2001 г. декларира своето желание да работи за страната - създава партия и се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. НДСВ печели доверието и българите и Симеон Сакскобургготски става министър-председател на Република България.
След парламентарните избори през 2005 г. участва в тристранната коалиция - БСП, НДСВ и ДПС, която състави кабинет.
С Указ на Президента на Републиката от 15 юни 2007 г. Симеон е удостоен с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен.
Освен него той има още над 30 отличия, сред които най-високата степен на испанския орден "Карл ІІІ", френския "Велик офицер на почетния легион", белгийския "Велик кръст на Леополд ІІІ", Великия кръст на Божигроб от Ерусалимския патриарх, Великия кръст на Малтийския орден и др.

Още за човека и политика Симеон Втори - на www.kingsimeon.bg
 

Подсъдим в процеса на века

Георги Димитров Михайлов е роден на 30 юни 1882 година в с. Ковачевци. Четири години по-късно семейството му се премества в София. Едва 12-годишен, Димитров е принуден да прекъсне образованието си поради липса на средства. Започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов.
През 1902-ра Георги Димитров става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903-та Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев. Активист е на Общия работнически синдикален съюз, ръководи Стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906-а и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. През 1909 г. е избран за член на ЦК на БРСДП.
Мобилизиран е по време на Межусъюзническата война през 1913 г., но е избран за депутат на изборите за XVI ОНС и вместо на фронта, отива в парламента. Тогава е на 31 г. и е най-младият народен представител в България. Приема вижданията на Димитър Благоев по националния въпрос и става привърженик на идеята за Балканска федерация.
По време на Първата световна война Героги Димитров провежда антивоенна агитация, за което е осъден на строг тъмничен затвор и лежи четири месеца в Софийския централен затвор.
Участва в партийния конгрес на 28 май 1919-а, когато БРСДП (т. с.) се преименува на БКП и минава на Коминтерновски позиции. През декември същата година е сред организаторите на Транспортната стачка. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 - 3 януари 1920 г.).
През 1923-та заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското въстание. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам - в Австрия. В България е осъден задочно на смърт.
В Австрия Димитров става активист на Коминтерна. Достига до длъжността ръководител на Западноевропейското бюро през периода 1929-1933 г. От 1927-а сътрудничи на съветските тайни служби.
На 9 март 1933-та, заедно с двама български и няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен в организирането на подпалването на Райхстага, за което днес се смята, че е извършено от психически неуравновесения Маринус ван дер Любе.
Димитров води сам своята защита на организирания от нацистите процес в Лайпциг. Майка му заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина си. В Лондон леви адвокати, журналисти и дейци на Германската комунистическа партия организират контрапроцес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите.
По време на процеса Димитров изнася станалата легендарна пледоария, в която защитава историята и културата на българския народ. Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството.
След излежаване на присъдите си тримата получават съветско гражданство и заминават за Съветския съюз, където остават до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и са изпратени в концлагери.
След процеса Димитров се превръща в една от основните фигури на международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945).
Завръща се в България, след като страната е обявена за народна република с референдум от 15 септември 1946 г. Избран е за министър-председател през ноември 1946 г. Оглавява БРП (к), която през декември 1948-а се преименува на БКП.
Като премирер Героги Димитров провежда постепенен преход към комунистически модел на управление. Външната му политика е подчинена на идеята за Балканска федерация. Тази концепция обаче засяга новите стратегическите планове на СССР. Това води през 1948 г. до разрив между Тито и Сталин, а Димитров е подложен на унищожителна критика от страна на КПСС.
Георги Димитров умира на 2 юли 1949-а в санаториума "Барвиха" край руската столица.
Тялото му е балсамирано в Москва и положено в мавзолей в София, построен за 6 дни. Остава там до 18 юли 1990 г., когато е препогребано в католическата част на Централните софийски гробища. Мавзолеят е премахнат през 1999 г.

Етикети:
 

Асът с много имена

В Русия го познават като Волкан Семьонович Горанов, в Испания - като Халил Екрем. Той е българският военачалник, асът Захари Захариев, роден на 4 февруари 1904-та в село Басарбово в семейството на учител.
Наричан е първостроител на съвременната българска авиация - военна, гражданска, спортна. Има големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.
Захариев завършва гимназия в Разград през 1923-та. Още ученик, влиза в Работническия младежки съюз.
Постъпва на наборна служба в армията, приет е в авиационното училище в Божурище. След завършване на обучението си (1927-а) продължава службата в авиационни части. През 1931 г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност.
През ноември същата година Захари Захариев имигрира в СССР. Там остава до 1944 г. Изпратен е за летец инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот. В съветската авиация после заема и длъжностите командир на звено, командир на авиоотряд, командир на ескадрила, началник на Тамбовското авиационно училище.
През лятото на 1936 г. още с първата група съветски доброволци нашият ас заминава като интербригадист за Испания. Издадени са му лични документи на името на турчина Халил Екрем - защото владеел перфектно турски. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания, лети като пилот на бомбардировач "Потез 54".
Захариев е първият чужд гражданин, носител на отличието "Герой на Съветския съюз".
Два мандата е депутат във Върховния съвет на СССР. Става началник на Управление "Бойна подготовка" на Гражданския въздушен флот през 1939 г.
По време на Великата отечествена война е началник на Управление "Учебни заведения" на ГВФ. Сред неговите възпитаници има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.
През есента на 1944 г. Захари Захариев се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947), командващ ВВС (1947-1955), командващ ПВО и ВВС (1957-1959), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956).
През периода 1959-1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР.
Генерал-полковник Захариев преминава в резерва през 1973 г.
Автор е на десетки публикации в печата. Мемоарист, издал книгите "Вярност", "Доверие", "Върнете се", "Образите, които са в мене", "Доблест". Умира на 25 април 1987-а.


Още за летеца разказва www.desant.net
Етикети:
 
Страница 1 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google