balgari.bg

Хамелеонът

Най-"дълголетният" български политик Кимон Георгиев е роден на 11 август 1882 г. в Пазарджик. Син е на държавен чиновник, майка му е гъркиня.
Завършва Военното училище в София през 1902 г. По време на Балканската война е капитан и командир на рота в Трети резервен полк. По време на Първата световна война Георгиев е командир на дружина в 27-и пехотен полк.
В началото на 1919 г. е един от основателите на Военния съюз и член на централното му ръководство. Уволнява се от армията на 3 декември 1920 г. с чин подполковник.
Участва активно в създаването на Народния сговор (1922) и в Деветоюнския преврат (1923).
Като един от лидерите на Демократическия сговор е депутат в 21-вото и 22-рото обикновено народно събрание (1923-1931) и транспортен министър в първия кабинет на Андрей Ляпчев (1926-1928).
Годината е 1927-а. Заедно с Димо Казасов Кимон Георгиев създава Политически кръг "Звено", клонящ към лявото крило на Военния съюз. След преврата на 19 май 1934 г. става премиер.
Министър-председател е до 22 януари 1935 г., едновременено е и външен министър до 23 май 1934 г., министър на правосъдието до 22 януари 1935 г. и дори за няколко часа - ръководител и на военното ведомство.
Кабинетът му упорито и методично работи за създаване на елитарна държавно-политическа система, клоняща повече към Мусолини, отколкото към Хитлер.
Разпуснато е 23-тото ОНС, забранени са основните политически партии, създава се общ синдикат и общ работодателски съюз, законодателства се с наредби-закони (практиката ще продължи и веднага след 9 септември 1944 г.), ликвидира се ВМРО, тръгва се към открит конфликт с монарха. Цензурата и преследването на политическите противници са дори сурови, отколкото при сговористката власт.
Независимо от изолацията, в която изпада, правителството прави ново териториално деление на страната - създаването на областите е негова идея, и установява дипломатически отношения със СССР на 23 юли 1934 г. Още оттогава съществуват съмнения, че премиерът Кимон Георгиев е вербуван от съветското и югославското разузнаване. Опитът за нормализиране на отношенията с Югославия са минирани от марсилския атентат на 9 октомври 1934 г., при който Владо Черноземски убива крал Александър. По-късно Ванче Михайлов смята, че именно този акт сваля Георгиев от власт.
Заради откритото си несъгласие с новите властници около ген. Златев Кимон Георгиев е заточен на остров Света Анастасия през април 1935-а. Това е и периодът, когато у Георгиев настъпва промяна. Той се ориентира към сътрудничество с БЗНС "Пладне", а през 1936 г. вече търси и единодействие с БКП, за да го видим като кандидат-депутат "народофронтовец" на изборите на 27 март 1938 г.
На 1 ноември 1940 г. Кимон Георгиев подписва писмо до премиера Филов, обявявайки се против гласувания Закон за защита на нацията. Три години по-късно е член на НК на ОФ, а на 7 август 1944 г., заедно с 12 дейци на буржоазната опозиция подписва декларация до правителството и регентите с искане за коренна промяна във външната политика, излизане от войната, сближаване със СССР и създаване на ново правителство.
На 9 септември 1944 г. Кимон Георгиев за втори път оглавява българското правителство. Остава на този пост до 22 ноември 1946 г., когато сдава поста на Георги Димитров.
След това до 1962 г. Георгиев е последователно подпредседател на МС и външен министър, министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство, председател на Комитета по строителство и архитектура с ранг на министър. Депутат е от 1945 до 1969 г.
Едновременно с това Кимон Георгиев, масон с висока степен, възстановява Народния съюз "Звено" на 1 октомври 1944 г., избран е за председател и остава на този пост до закриването на Съюза.
Като премиер Кимон Георгиев сключва примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г., а по-късно участва и в подписването на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., с който успява да спаси българския характер на Южна Добруджа и да не предаде Родопите на Гърция.
Законодателните актове, станали факт по време на втория премиерски мандат на Георгиев, са спорни. На 3 октомври 1944 г. е обнародвана Наредбата закон за съденето на виновниците, въвлекли страната във Втората световна война като съюзник на Германия, в резултат на което на 1 февруари 1945 г. са разстреляни най-изтъкнатите представители на българската буржоазия.
На 2 юли 1946 г. 26-ото Обикновенонародно събрание гласува закон за ръководството и контрол върху армията от страна на БКП. От 7 юни 1946 г. се пристъпва към създаване на македонска нация у нас по заповед на Сталин, а на 8 септември 1946 г. правителството на Кимон Георгиев провежда и референдума, с който страната е обявена за република.
По върховете на властта Кимон Георгиев остава и през следващите близо две десетилетия.
Заместник министър-председател е при Георги Димитров, също при Васил Коларов, министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство (1947-1959), председател на Комитета по строителство и архитектура (1959), отново вицепремиер (1959-1962).
Името му се свързва с Баташкия водносилов път, каскадата "Белмекен-Сестримо", язовирите "Искър" и "Студен кладенец". Неговият подпис като вицепремиер полага основите и на атомната енергетика у нас.
Кимон Георгиев умира на 28 септември 1969 г.
Той е политикът с най-дълга кариера в българската история - половинвековно присъствие в обществения живот, както и с най-противоречивата идейна еволюция.

Подробно за уникалния политик - на http://liternet.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.