История Нова история Съвестта на Църквата

balgari.bg

Съвестта на Църквата

Митрополит Борис Неврокопски е роден със светското име Вангел Симов Разумов на 7 ноември (26 октомври по стар стил) 1888 г. в село Гявато, Битолско.
Баща му загива в 1903 година като четник на Георги Сугарев.
Година по-късно бъдещият митрополит завършва Одринската българска гимназия и продължава образованието си в Българската духовна семинария в Цариград със стипендия, отпусната от екзарх Йосиф.
През 1910 г. Вангел Разумов приема монашество под името Борис и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц (Австрия) и го завършва с научна степен доктор на богословските науки през 1915 г.
Връща се в родината и е назначен за учител в свещеническото училище в Бачково, а по-късно преподава в пловдивската духовна семинария.
През 1917 г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим и заминава на мисия в Унгария, където до 1922 г. възглавява в църковно-просветно отношение българската колония.
През юли 1922 г. се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 г. до септември 1924 г. архимандрит Борис е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 г. е началник на културно-просветното отделение при Светия синод и предстоятел на храма "Свети Александър Невски". От септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария.
През декември 1931 г. Борис е ръкоположен за Стобийски епископ. Става и главен секретар на Светия синод и заема този пост до 17 март 1935 г., когато е избран за Неврокопски митрополит.
През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Ерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите започват на 12 април и приключват успешно на 22 февруари 1945 г.
За кратко Неврокопският митрополит Борис построява повече от 20 храма. Наричат го "съвестта на Българската църква" заради непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология и изключителната ерудиция - дядо Борис говори 13 езика. Пише стихове, печата стихосбирката "Полети" през 1934 г., публикува статии в "Църковен вестник".
През 1928-а пише "Кризата в нашето училище", като започва така: "Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели." Брошурата с този текст е преиздавана неведнъж, вкл. и след 9 септември 1944-та.
На 29 септември 1948 г. дядо Борис пише протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия. Адресира писмото до Светия синод. Говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството. Затова окръжният комитет на БКП го обявява за "враг № 1 на народната власт".
Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти и за възстановяването на вероучението в училище.
Един ден митрополит Борис казва на близките си: "Дойдох да се сбогувам, защото това ще бъде последното ни виждане. Снощи получих знамение, че моят край идва. Сънувах, че падна огън от небето и този огън ме грабна и мене в небето. Аз отивам да осветя черквата "Св. Димитър" в село Коларово, но вероятно това ще бъде моят край."
На 8 ноември 1948 г. (отново е Димитровден по стар стил) митрополит Борис служи празнична литургия в с. Коларово. В последната си проповед казва: "Да помним и да се готвим винаги за смъртта. Помни своя край и никога не ще съгрешиш!" След приключването й благославя празничната трапеза, но още преди да е вкусил от нея, дядо Борис е повикан от един низвергнат свещеник - Илия Стаменов от с. Хърсово. Стаменов застрелва митрополит Борис пред очите на стотици хора. 

Откъс от книгата "Път към Голгота", посветена на 50-годишнината от мъченическата кончина и 110 години от рождението на митрополит Борис, прочетете тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google