История Нова история Подсъдим в процеса на века

balgari.bg

Подсъдим в процеса на века

Георги Димитров Михайлов е роден на 30 юни 1882 година в с. Ковачевци. Четири години по-късно семейството му се премества в София. Едва 12-годишен, Димитров е принуден да прекъсне образованието си поради липса на средства. Започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов.
През 1902-ра Георги Димитров става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903-та Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев. Активист е на Общия работнически синдикален съюз, ръководи Стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906-а и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. През 1909 г. е избран за член на ЦК на БРСДП.
Мобилизиран е по време на Межусъюзническата война през 1913 г., но е избран за депутат на изборите за XVI ОНС и вместо на фронта, отива в парламента. Тогава е на 31 г. и е най-младият народен представител в България. Приема вижданията на Димитър Благоев по националния въпрос и става привърженик на идеята за Балканска федерация.
По време на Първата световна война Героги Димитров провежда антивоенна агитация, за което е осъден на строг тъмничен затвор и лежи четири месеца в Софийския централен затвор.
Участва в партийния конгрес на 28 май 1919-а, когато БРСДП (т. с.) се преименува на БКП и минава на Коминтерновски позиции. През декември същата година е сред организаторите на Транспортната стачка. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 - 3 януари 1920 г.).
През 1923-та заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското въстание. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам - в Австрия. В България е осъден задочно на смърт.
В Австрия Димитров става активист на Коминтерна. Достига до длъжността ръководител на Западноевропейското бюро през периода 1929-1933 г. От 1927-а сътрудничи на съветските тайни служби.
На 9 март 1933-та, заедно с двама български и няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен в организирането на подпалването на Райхстага, за което днес се смята, че е извършено от психически неуравновесения Маринус ван дер Любе.
Димитров води сам своята защита на организирания от нацистите процес в Лайпциг. Майка му заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина си. В Лондон леви адвокати, журналисти и дейци на Германската комунистическа партия организират контрапроцес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите.
По време на процеса Димитров изнася станалата легендарна пледоария, в която защитава историята и културата на българския народ. Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството.
След излежаване на присъдите си тримата получават съветско гражданство и заминават за Съветския съюз, където остават до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и са изпратени в концлагери.
След процеса Димитров се превръща в една от основните фигури на международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945).
Завръща се в България, след като страната е обявена за народна република с референдум от 15 септември 1946 г. Избран е за министър-председател през ноември 1946 г. Оглавява БРП (к), която през декември 1948-а се преименува на БКП.
Като премирер Героги Димитров провежда постепенен преход към комунистически модел на управление. Външната му политика е подчинена на идеята за Балканска федерация. Тази концепция обаче засяга новите стратегическите планове на СССР. Това води през 1948 г. до разрив между Тито и Сталин, а Димитров е подложен на унищожителна критика от страна на КПСС.
Георги Димитров умира на 2 юли 1949-а в санаториума "Барвиха" край руската столица.
Тялото му е балсамирано в Москва и положено в мавзолей в София, построен за 6 дни. Остава там до 18 юли 1990 г., когато е препогребано в католическата част на Централните софийски гробища. Мавзолеят е премахнат през 1999 г.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google