История Средновековие Облагородил дръвчета и букви

balgari.bg

Облагородил дръвчета и букви

altПравославната църква тачи свети Климент Охридски като един от светите Седмочисленици.
За Климент предполагаме, че е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за младостта му са оскъдни. Откриваме ги в две гръцки жития - "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ, също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234).
Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент направил на "тукашния български диалект".
Учените смятат, че Климент е участвал още в Хазарската и Аланската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г.
Безспорно е участието му в мисията на севтите братя във Великоморавия по времето, когато е техен ученик. В по-късни негови жития е казано, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим през 868 г., преди смъртта на Константин-Кирил.
След кончината на Кирил Климент се връща с по-големия брат - Методий, в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент и Горазд оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия княз на Великоморавия.
Тук просветителят прекарва известно време в тъмница, след което е изгонен от страната и в края на 885 или началото на 886 година преминава Дунав и пристига в България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Началникът на крайграничната крепост ги приема радушно и ги отпраща при Борис I.
Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Владетелят възлага на книжовниците обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум.
Именно Наум по-късно остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе втория главен книжовен център в България.
Кутмичевица е област, която днес се намира на границата на Македония с Гърция и Албания.
Тук - според Теофилакт - имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и "чрез присаждане облагородил дивите дървета".
Климент пребивава в три подарени му от Борис I имения, но основно - в имението около Охрид, където създава Охридската книжовна школа.
За седем години (886-893) той обучава на глаголица и - както пише Теофилакт - "на българско наречие", близо 3500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия. Така Климент става първият славянски епископ в тази област, поста му на ръководител на книжовния център в Кутмичевица поема Наум.
На 27 юли 916 г. в Охрид Климент умира. Погребан е в притвора на църква "Свети Пантелеймон".
Мощите му са пренесени в охридската църква "Света Богородица", наречена по-късно на негово име.
Скоро след смъртта си епископ Климент е канонизиран.
Климент Охридски пише жития (на Кирил и Методий), похвални слова (за Кирил, за архангел Михаил, за Димитър Солунски и др.), превежда богослужебни текстове.
В краткото му житие се казва, че Климент "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова се смята, че именно Климент е въвел кирилицата.
Най-старият ни университет - Софийският, е назован с неговото име при основаването си през 1888 г.

Още - на www.pravoslavieto.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google