История Средновековие Свинарят цар

balgari.bg

Свинарят цар

Византийските автори назовават българския цар Ивайло с прозвищата Лахана и Бърдоква.
Думата лахана означава зеле, а бърдоква - маруля. Според някои автори с тези прозвища царят от народа бил наричан призрително от аристократите поради факта, че се хранел предимно с тези "прости" храни. Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.
Предполага се, че Ивайло произхожда от най-бедните слоеве на населението, според някои източници е свинар. Но според други е болярин, управител на крепостта Овеч (Провадия).
Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си.
Ивайло оглавява народното недоволство. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло се изправя и срещу татарите, успява да разгроми няколко дружини, а това му носи още по-голяма популярност. Все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. Ивайло разгромява и войската на Константин Тих, а самия цар посича.
Тогава Михаил VIII Палеолог съзира възможност да се възползва от положението в България. За него е изгодно на престола в разбунената страна да седне слаб владетел. Решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласяват за цар Иван Асен III и женят за императорската дъщеря. Когато царица Мария научава за това, тя взима решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става български цар.
Сега Ивайло трябва да воюва на два фронта - срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г.). После потегля против татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Болярите бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска. Неочаквано Ивайло се появява пред Търново. Тогава в българските земи навлиза 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня и избива войните. Иван Асен III напуска столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).
Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. Изправен пред три противника, Ивайло отива при един от тях - татарския хан Ногай, с молба за помощ. Ногай отлага решението си, но подтикнат от византийската дипломация, заповядва да посекат Ивайло по време на един пир. Това се случав през 1280 година.
Царят от народа - Ивайло, оставя дълбоки следи в съзнанието на масите, макар да е на престола само три години. По-късно дори се появяват двама Лъже-Ивайловци, които вдигат населението в Тракия и в Мала Азия против настъпващите османски турци.

Източник: http://bg.wikipedia.org

На снимката: Паметникът на владетеля в Ивайловград

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google