История Средновековие Основател на династия

balgari.bg

Основател на династия

Михаил III Шишман Асен е на българския престол от 1323 до 1330 г. Той е основател на последната царска династия на Втората българска държава - Шишмановци.
Син е на видинският деспот Шишман (куманин по произход) от първия му брак внучка на Иван Асен II. След сключването на мира между Шишман и Стефан Милутин през 1292 г. Михаил III Шишман се сгодява и жени за дъщеря му Анна Неда, сестра на следващия сръбски крал Стефан Дечански.
Съуправител е на баща си, а след смъртта му (около 1308-1311 г.) наследява Видинското деспотство. Получава титлата деспот вероятно от българския цар Теодор Светослав, който е вуйчо на жена му Анна Неда и негов втори братовчед. След ранната смърт на Георги II Тертер (1322 г.), който не оставя наследник, българските велможи избират Михаил Шишман за цар през 1323 г. Приема името Асен, за да подчертае родството си с Асеневци.
Георги II Тертер умира в разгара на военен конфликт с Андроник III Палеолог. Докато на бълграския трон се възкачи нов владетел, императорът установява контрол над крепостите Ямбол, Лардея, Ктения, Русокастро, Анхиало, Созопол и Агатопол. Братът на бившия български цар Смилец - Войсил, нахлува в Крънското деспотство - някога владение на рода му, и подчинява главният му град Копсис. България е лишена от териториите си в в Тракия с изключение на Пловдив, който Андроник III безуспешно обсажда.
Възкачвайки се на трона, Михаил Шишман предприема ответни действия. Той се насочва към подбаканските крепости, наскоро признали властта на императора. Андроник III сваля обсадата на Пловдив и тръгва срещу него, но не получава помощ от Войсил и се отказва от битка с българския цар. Спорните градове признават властта на Михаил Шишман.
През 1324 г. Михаил Шишман напада Византия, възползвайки се от нейната слабост след татарско нахлуване. Българската армия достига до Вира и Траянопол. Андроник III не посмява да влезе в сражение и предлага на Михаил Шишман да решат конфликта чрез единоборство. Българският цар му отговаря с често цитираните думи: "Глупав е онзи ковач, който може да вземе нажеженото желязо с клещи, а вместо това си служи с ръка" (по разказа на Йоан Кантакузин ). Добре осведомен за съперничеството между Андроник III и неговият дядо Андроник II, царят му намеква за възможна своя подкрепа в случай на конфликт между двамата.
Скоро след тези събития царят и Андроник II Палеолог сключват мир. Михаил Шишман се развежда с Анна Неда и я заточава в манастир. Заточен е и синът им Иван Стефан, доскоро съвладетел на баща си, а управлението на Видинското деспотство Михаил III поверява на брат си Белаур. Царят се жени за Теодора, сестрата на византийския император Андроник III и вдовица на Теодор Светослав. Чрез този брак той се сродява с Палеологовата династия, като си присвоява нейния герб - двуглав орел с разперени крила.
По-късно този герб става символ на Шишмановци. Женитбата с Теодора утвърждава Михаил Шишман като законен наследник на Светослав, но прогонването на Анна Неда довежда до влошаване на българо-сръбските отношения.
През 1326 г. враждата между Андроник II и Андроник III заплашва да се превърне в гражданска война. Старият император спечелва на своя страна крал Стефан Дечански, а младият търси подкрепа от Михаил Шишман. На лична среща при крепостта Черномен българският владетел и Андроник III сключват тайно споразумение, предвиждащо общи военни действия срещу Андроник II и Стефан Дечански. Младият император се задължава след установяване на еднолична власт да изплати на Михаил Шишман голяма парична сума и да му направи някои териториални отстъпки под формата на зестра. Споразумението не остава тайна за Андроник III и сръбския крал. В избухналата във Византия гражданска война надмощие взема младият Андроник. През 1328 г. старият император, изоставен от Стефан Дечански, търси помощ от българският цар. Михаил Шишман струпва военни части по границата с Византия, а 3000 конници изпраща към Константинопол, за да охраняват Андроник II. Андроник III обаче предупреждава дядо си да не допуска отряда в двореца заради подозрения, че истинската цел е старият Андроник да бъде пленен. Конницата на Михаил Шшиман не е допусната в двореца и царят я изтегля. Скоро след това останалият без подкрепа Андроник II е свален от внука си, което слага край на междуособиците във Византия. Михаил Шишман, не успял да се възползва от конфликта, за да наложи властта си в Източна Тракия, се решава на война с Андроник III.
Българската войска, подкрепена от татарски наемници, поема към Одрин и Димотика. В отговор императорът събира войски край Виза. Михаил Шишман изтегля войските си и следвайки го, Андроник III преминава границата, превзема и разрушава крепостта Диамбол. Два месеца по-късно (ноември 1328-а) Михаил Шишман отвръща с ново нахлуване във Византия. В продължение на месец двамата владетели не воюват, ала си разменят взаимни обвинения в неспазване на Черноменския договор.
Важна роля в помиряването им изиграва императрицата майка. На лична среща в Одрин владетелите се договарят Михаил Шишман да върне Вукелон, а в замяна да получи парично обезщетение. През май 1329 г. на среща между двамата владетели при крепостта Кримна мирът е затвърден.
Михаил Шишман обаче обръща поглед на запад, където Сръбското кралство, възползвайки се от конфликта между България и Византия, е завладяло част от териториите им. През пролетта на 1330 г. бълграският владетел сключва съюз с Андроник III срещу сърбите.
На 19 юни 1330 г. българските войски тръгват от Търново, Андроник III навлиза в Македония, завзема четири малки крепости и се установява на лагер край Битоля. От София българската войска се отправя към крепостта Земен и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и се разполага на стан в околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). На 24 юли сръбският владетел предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствия, в деня на примирието тя се пръсва по околните селища, за да си набави храна. В това време пристигат тежковъоръжените каталунски наемници. Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и три дни по-късно умира в плен. Погребан е в църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане (днес в Македония).
Историците считат, че Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google