История Стара история

balgari.bg

Основателя

Не знаем кога е роден основателят на България, третият син на Кубрат - Аспарух от рода Дуло.
Именника на българските ханове се казва, че е живял 61 години, известно е, че е починал пре0 700 г., тоест трябва да е роден около 639-а.
Заради постоянната заплаха от хазарски атаки от изток към 671 г. Аспарух се преселва при устието на Дунав. Търси съюз с византийците пак поради тази заплаха. Последвалото преминаване на Дунав на неголяма група прабългари - около 10 хиляди души, водени от Аспарух, става със съгласието на Византия, която определя място за поселението в зоната около устието на реката, като възлага на прабългарите охранителни функции.
Възползвайки се от критичното положение на Империята през този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море. Обезпокоен от възможността дунавските славяни да бъдат включени в нов племенен съюз, император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите през 680 г.
Византийските хронисти разказват за неколкократни грабителски походи на прабългарите в пределите на Византия, но ангажираността на империята на юг не й позволява нищо освен отбранителни действия. Разгромът на арабите дава възможност на способния и енергичен император Константин IV да насочи вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха.
През пролетта на 680 г. преди решаващата битка при Онгъла византийска армия се придвижва по суша и море до делтата на Дунав. Узнавайки числеността на многобройния противник, прабългарската войска се оттегля в укрепление на остров Певки. Започва обсада, но отпътуването на императора към Месемврия за лечение понижава бойния дух на византийците. Разнася се слух, че Константин бяга. Армията започва отстъпление. Воините на Аспарух атакуват два пъти по-многобройната византийска войска и й нанасят поражение.
След отстъплението на византийците на практика по-голямата част от Мизия остава извън контрола на империята. Като склюва племенен съюз със седемте славянски племена, Аспарух отново се укрепява в Малка Скития. Започва поетапно на напада близките византийски области на юг от Стара планина. Византия е принудена да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол е сключен договор. С него Византия отстъпва на България областта Мизия до р. Искър, но без град Одесос и крайбрежието му. Това всъщност е формално, тъй като византийска власт над тези земи фактически липсва. България се съгласява да преустанови набезите отвъд Стара планина. Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключва мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира.
Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане на българите на юг през 688 г., когато те нападат византийските войски при устието на р. Марица. След сражението категоричен победител няма, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е една от целите й.
На северозапад Аспарух успява да реши проблема с аварите, на североизток, където си оспорва земи с хазарите, отстоява границата по р. Днепър.
Някои изследователи считат, че именно край голямата река е лобното място на основателя на българската държава.

 

Най-старото злато

44 златни предмета с общо тегло 312 грама - най-старото злато в света, обработвано от човешка ръка, е Хотнишкото златно съкровище. Всички предмети от него са открити на едно място.
Намира ги археологът Никола Ангелов през 1957-а. Разкопките, които той прави, са едни от първите у  нас по съвременна методология.
Могилата, криеща Хотнишкото злато, е в нива. При обработката на земята излизат много глинени съдове и хората се свързват с Окръжния музей във Велико Търново. През 1956-а започват проучванията.
При разкопаването на повърхностния слой изследователите попадат на останки от 20 жилища от времето на късния халколит (каменно-медната епоха), приблизително 4200-4100 г. пр. Хр. Това е времето точно преди траките да се заселят по нашите земи.
За няколко години Никола Ангелов проучва цялото село, намира непогребани скелети, вероятно на хора, убити при нападение.
Ангелов обозначава мястото, където открива златото, като сграда номер 4. Тя е в средата на селището и е единствената квадратна постройка. Има размери 4.5 на 4.5 метра, не е жилищна, а вероятно култова. Допуска се златните предмети да са части от колие, носено при някаква обредна дейност.
Четири кръгли пластини с по три дупки всяка и 40 халки с различен диаметър представлява Хотнишкото съкровище. Най-голямата халка е 44 грама, малките са от по 3-4 грама.
Съкровището е от самородно чисто злато, 22.15-каратово. Съдържа 92.3 процента злато и към 8 на сто сребро, но това са естествени примеси.
Учените датират находката приблизително около 4300-4100 г. преди Христа.
След 2000 г. в Хотнишката могила се откриват още пет златни предмета, като четири от тях вероятно имат връзка със съкровището.
Едната новооткрита златна спирала е по-стара от намереното преди, може би е на над 6000.
Оригиналът на Хотнишкото злато се пази в Националния исторически музей, а в Археологически музей - Велико Търново, може да бъде видяно копие.

Разказ на в. "Борба"

Вижте златото от Хотница тук
 

Първият мъченик

Първият български светец - Енравота, е първороден син на хан Омуртаг.
По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски, от когото научаваме оскъдното, което знаем за Енравота, младият княз попада под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приема от него християнското кръщение под името Боян. Затова е лишен от правото си на престолонаследник. След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница навярно е починал), в чиято лоялност към "отечествените богове" Омуртаг не се съмнява.
Според Теофилакт Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е в тъмница по заповед на Омуртаг заради отказа си да се отрече от християнството. Без да подозира каква е причината за молбата му, Маламир я удовлетворява. Когато обаче научава, че Енравота е станал християнин по внушението на Кинам, владетелят изтълкува това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове - ромеите. Той заповядва на брат си да се откаже от новата си вяра.
След категоричния му отказ Енравота Воин бива посечен с меч по заповед на хана. Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само три десетилетия по-късно се оказват пророчески: "Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. (...) Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували."
След смъртта си Енравота е канонизиран. Под името свети мъченик Боян Енравота той става първият в агиологията светец от български произход. Чества се на 28 март.

Още - на www.bg-patriarshia.bg
 

Чак до Града под тепетата

Хан Маламир е роден през първата половина на девети век. Той е най-малкият, трети син на Омуртаг.
Заема българския престол през 831 г. след преждевременната смърт на по-големия си брат Звиница и след акто вторият му брат Енравота е отстранен заради симпатиите си към християнството.
Маламир е малолетен при възцаряването си, за негов регент и съуправител е избран кавхан Исбул.
Младият хан продължава да строи започнатото от баща си Омуртаг. По времето на Маламир е завършено водоснабдяването на Плиска.
Във външната си политика България се стреми да поддържа добри отношения с франките и византийците.
Коагто византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан още от Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България, войските на кавхан Исбул навлизат във византийските териториии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент Пловдив е включен в пределите на България.
Този град имал важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като Маламиров надпис (на снимката).
През 836 година Маламир неочаквано умира и тъй като не оставя наследници, престола заема Пресиян - син на брат му Звиница.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Ханът, прекосил Балкана

Хан Кардам седи на българския престол от 777 до 802 г. Смята се, че е пряк приемник на Телериг. Роден е около 735 година.
През април 791 г. византийският император Константин VI (780-797) потегля на поход срещу българите. Акцията цели да ги накаже заради проникването им по поречието на Струма и изтребването на ромейските войски. Кардам пресреща византийските войски на тяхна територия - при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете армии влизат в сражение и ромеите отстъпват.
През юли следващата година Константин VI пристигна с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Малко след това войните на българския владетел заемат височините наоколо. Визайнтийският император влиза в решително сражение с българите и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и астрономът Панкратий, уверил императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.
Хан Кардам празнува голяма победа - той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси.
Следват преговори, които завършват с подписването на мирен договор - императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък.
През 796 г. Кардам при отказ на Константин VI да плати данъка Кардам разполага войските си северно от Адрианопол и в продължение на 17 дни пристигналият тук император призовава българския владетел на бой, "но той не се решава да излезе от укрепленията си", както твърди византийският хронист Теофан Изповедник. Вероятно през тези седемнайсет дни са водени преговори, както доказва последвалото подновяване на договора от 792 г.
Кардам умира през 802 година. Управлението му е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, омиротворяването на страната и извеждането на България от политическата немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения - през 90-те години на осми век България минава в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурява не само толкова мечтания мир, но и възхода на България през следващото столетие.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

 
Страница 1 от 3

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google