История Възраждане и Освобождение Дипломатът родолюбец

balgari.bg

Дипломатът родолюбец

Петър Парчевич е роден в Чипровци около 1612 г.
По това време градчето държи първенството по търговски връзки със западноевропейските държави. Населението е предимно католическо, тук живеят и някои болярски родове. Това население е най-будното в българските земи.
Едва единайсетгодишен, Петър Парчевим е изпратен да учи в италианския град Лорето. В Рим се дипломира като доктор по богословие и канонично право. Владее гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България е ръкоположен за свещеник от Сердийския архиепископ Петър Деодат.
През 1644 г. Марцианополския архиепископ пристига от Молдова в Чипровци,за да разреши някои местни препирни. Тук се запознава с младия свещеник Петър и го кани на работа в Молдова.
В същото време у нас надеждите за свобода са се съживили (през 1630-а е пратетена българска делегация да преговаря с германския император и с полския крал, но без успех). Петър Парчевич взема активно участие в българското съзаклятие с дипломатически мисии. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV. Мисията му се увенчава с успех, но скоро кралят умира.
Въстанието у нас набира сила и архиепископ Петър Деодат с големи усилия успява да предотврати ранното му избухване.
В края на 1649 г. в Търговище български първенци отново преговарят с Матей Бесараба. Парчевич е изпратен с мисия в Полша, Германия и Венеция. Европейските държави обаче не подкрепят плана за освобождаването на България.
През 1655 г. е сключен таен договор между българи, сърби, албанци и гърци. Парчевич отново е натоварен с дипломатическа мисия - трябва да посети император Фердинанд III, сръбския патриарх Гавраил, руския цар.
След мисията Парчевич се връща в Молдова и остава тук до 1673 г., когато, вече болен и изтощен, предприема своето последно пътуване за свободата на родината.
Снабден с писма от молдовския господар Стефан Питрашка, архиепископ Петър Деодат, високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.
Смъртта на Петър Парчевич, сполетяла го на 23 юли 1674 г., слага край на един живот, отдаден на мечтата за българската свобода.
Тленните му останки почиват в базиликата "Св. Андреа дела Фрате"в Рим. 

Източник: Биография на Петър Парчевич, публикувана в "Енциклопедически речник" на Лука Касъров, издаден през 1905 г. в Пловдив от издателството на Драган Манчов. Пълният текст - тук
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google