История Възраждане и Освобождение Бунтовна горнооряховчанка спасява града, предвожда жените

balgari.bg

Бунтовна горнооряховчанка спасява града, предвожда жените

Елена Грънчарова е родена през 1842 година в Горна Оряховица (тогава - село Ряховец) в семейството на Костадин и Пауна Писареви. Узнаваме това от скромните "Бележки из живота ми", които смелата българка оставя.
Омъжва се за наследника на богатата търновска фамилия Хаджидимиеви, но не след дълго напуска съпруга си. Връща се при родителите си с едногодишния Димитър на ръце, защото не може да живее в дом, където "наргилета димят".
По това време Моско Грънчаров е вдовец с четирима синове, на 43 години е и двамата с Елена събират съдбите си. Така хубавата горнооряховчанка с тъмни очи и горда походка влиза в заможния дом на търговци и поборници за свобода.
Годината е 1872-ра. Заедно с девер си Вичо, който четял чужди издания, Елена основава женско дружество "Просвета" в Горна Оряховица. Както самата тя разказва по-късно, събрала 5-6 жени, всички дали по една лира и така положили началото на женската организация.
През 1875-а градът се стяга за "Българската сватба" - така наричали бъдещия бунт. Семейство Грънчарови участват в подготовката на въстанието с труд и средства. Сидер и Вичо купуват храни и ги пращат в Балкана като военновременни запаси, Сидер пътува до Румъния да купува оръжие по поръка на Стефан Стамболов.
Елена заедно с по-малката си сестра Вангели и Зойка Филева шие три знамена за бунта. Като почнали от Рождественските пости, шили до Великденските, разказва по-късно Елена. След близо три месеца труд знамената са готови - от зелена коприна, с бял сърмен кръст от едната страна, лъв и надпис "Свобода или смърт" от другата. Две от тях отиват при други въстаници, едно се развява в в Горна Оряховица, по-късно то се сражава с Четвърта опълченска дружина.
В навечерието на въстанието умира Тодорица Грънчарова, свекърва на Елена. Под предлог че пренасят различни неща за погребението, жените, обединени около Елена, носят купи и чинии в ръце, а под дрехите крият оръжието от дома на Грънчарови, за да го доставя в къщата на баба Пантелеица, където ще се сбират въстаниците.
На 23 април 1876-а предателство осуетява бунта в Ряховец. Турците арестуват Мано Тодоров, ден по-късно е задържан и Никола Бендерев.
Но на 25-и в градчето пристигат на предварително уговореното събрание представители на революционните комитети от цяла Централна Северна България. Поборниците решават на 28-и да вдигнат въстанието.
Едва 13 са въоръжените мъже, които отиват в къщата на баба Пантелеица. Гръмва само една пушка - Георги Измирлиев стреля по едно от заптиетата, дошли да арестуват него и Иван Панов.
Водят бунтовниците по ряховските улици, минават край дома на Грънчарови, а смелата жена се подава отвътре и вика: "Тези хора ги пазете добре, защото руският консул ще ги търси!" Русофил остава до края на дните си Елена Грънчарова.
Неразбунтувалият се град е заплашен от опожаряване. Башибозук стои отвъд пределите му, готов да плячкосва.
Елена Грънчарова праща да бият камбаните на "Света Богородица", а самата тя излиза на улицата и зове съгражданите си: "Изклани сме! Който е християнин, да излиза!"
40-50 жени, старци и деца начело с майката на Елена Грънчарова и самата нея - и двете на коне, тръгват през Арбанаси. Облечената в черно процесия отива при пашата да иска войска, която да опази града им.
Юначната горнооряховчанка изтегля сабята на Реуф паша и му казва на турски: "Ето ти сабя, изколи ни всички, но не изпращай цигани и черкези да ни колят и грабят!" Замисълът успява - Реуф паша нарежда две роти редовна войска да се върнат в Ряховица с жените, а на самата Елена, впечатлен от храблрстта й, дарява пръстен.
Грънчарови посрещат Освобождението разорени, но Елена води синовете си в Русия да завършат образованието си. Петър, Григор и Димитър стават офицери.
През 1918-а, вече много възрастна, оглавява женски бунт срещу глада. Горнооряховчанки, водени от баба Елена, нахлуват при началника на прехраната Стоманяков и разпределят намерената там храна, след което организират митинг на гарата, където са събрани много войници. Възгласите на жените: "Дайте хляб на децата ни! Върнете мъжете ни от фронта!", не остават без резултат.
По инициатива на Елена Грънчарова пращат телеграма до правителството и ген. Протогеров нарежда провека в домовете на градските управници на Горна Оряховица.
От 1888 година Елена Грънчарова получава поборническа пенсия от 20 лв. През 1896-а моли за увеличение, но вместо това пенсията й е спряна, защото не отговаряла на условията. Възстановяват помощта чак през 1905-а.
Баба Елена умира на 24 февруари 1923 година, погребват я с почести.
 
По материали от книгата "Да се знае и помни" на М. Шалаверова (2003) и статията "Елена Грънчарова - спомени, документи, изследвания" на Н. Попйорданова (в сборника "Титани на една епоха", 1996)
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google