balgari.bg

Опълчението

Своеобразен връх в националноосвободителното ни движение е Българското опълчение (1877-1878).
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т. н. е разработена от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, създава проект за българска въоръжена сила с военнополицейски, конвойни и помощни функции в състав от три бригади и шест конни сотни.
Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) военният министър издава заповед за създаването му.
За основна задача на Опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски чрез поддържане на реда в освободените български земи.
Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинеу, наречено е Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. - още 6. Броят на опълченците достига 7400. Доброволците са на възраст от 14 до 65 години. Това са преди всичко хора, участвали в революционното движение и Сръбско-турската война от 1876-а. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия.
За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич.
По своята численост и структура Опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от три бригади, всяка от по две дружини от по пет роти.
Командният състав е от 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов, поручик Делев, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев.
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са с пушки "Шаспо", обр. 1866 г.
Жителите на руския град Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме (на снимката). То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край Плоещ на III опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин. На него са образите на Иверската света Богородица и на светите братя Кирил и Методий. Днес Самарското знаме се съхранява във Военноисторическия музей в София.
След форсирането на река Дунав започва изграждане на шест нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазмът и желанието им за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на бойна единица. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Търново, Нова Загора, Дуранли и Стара Загора.
В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с 35-и пехотен брянски полк и 36-и пехотен орловски полк. След затихване на боевете при връх Шипка Опълчението е изтеглено за възстановяване. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина (под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката при Химитлийски проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд.
След Освобождението, на 15 юли 1878 г., 12-те дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска и са отчислени от състава на Руската армия.
На Българското опълчение Вазов посвещава прочутата си ода "Опълченците на Шипка".

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google