История Възраждане и Освобождение Бунтовен духовник пише първия учебник по география

balgari.bg

Бунтовен духовник пише първия учебник по география

Противниците му го нарекли Бозвелията, което ще рече луд, буен, непокорен.
Неофит Хилендарец Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Учи в родния си град при Софроний Врачански, тогава още поп Стойко Владиславов.
Замонашва се в Хилендарския манастир и продължава учението си в гръцки училища. Докъм 1810-а е дякон в манастира и е ръкоположен за свещеник, а като такъв пратен за таксидиот в Свищов (към 1814 г.). Тук Неофит Бозвели остава четвърт век като учител и проповедник, получава архимандритски сан и разширява проповедническата си дейност далеч извън дунавския градец. Словата му зоват за народна просвета и църковна независимост.
В Свищов Бозвели се сближава с учителя Емануил Васкидович, грък по произход, заедно с когото издава пет учебника под общото име "Славеноболгарское Детоводство".
През 1839-а Бозвели отива в Цариград, където повежда борбата за църковна свобода. С поддръжката на цариградските българи той прави опит да оглави през 1840-а Търновската епархия, но не успява, назначават го за протосингел на гръцкия владика.
Не след дълго бунтовният протосингел бива отстранен и заточен на Атон. През 1844-та избягва и се връща в Цариград. Под натиска на българските искания Патриаршията го ръкополага за епископ, но не минава много, и Бозвели продължава борбата. Отново го заточват на Атон.
Неофит Бозвели, вече в напреднала възраст, умира в Хилендарския манастир на 4 юни 1848 година.

Като книжовник Бозвели е познат с петте отпечатани книги на "Словеноболгарское Детоводство" (1835) и с два диалога, издадени късно след смъртта му.
Граматиката, третата част на "Детоводство"-то, навярно е излязла най-напред. В нея е поместен общ предговор към поредицата, писан, както личи от езика, от Бозвели.
В предговора книжовникът разкрива мотивите си да създаде учебниците - необходимостта от светска просвета и възпитание.
Букварът, втората част на "Детоводство", по разпределение и съдържание показва известна зависимост от "Рибния буквар" на Берон. За да се упражняват в четмо най-малките, книжовникът е включил думи и изрази като "верен болгарин, юнак болгарин", "окаянна-та болгарiа, славни славяны" и т. н.
Изобщо патриотичният елемент е свързващото звено на поредицата учебници на Неофит Бозвели.
В петата част например - "Землеописанiето", първата наша география, авторът разказва за градчета като Клисура, Чирпан, Лясковец, Жеравна, Оряхово, Ловеч, Етрополе, Мелник, Бобошево, Радовиш, Куманово и др. Повечето от тях е посещавал, та географията му е по-скоро пътепис.
Учебникът хвали климата, почвата, въздуха на България, нейния народ, език и история допреди падането "в поданство".
Двата диалога на Неофит Бозвели, печатани дълго след смъртта му, са най-интересните му книги.
Писани са под влияние на новогръцки образци и особено на сръбския "Мати Сербiа и Син Сербин" (от 1815 г.). И двата съдържат богат материал както за автора си, така и за общото положение у нас през 40-те години на деветнайсети век.
Първият диалог представя Майка България като отшелница с черно разкъсано расо и забрадка, в една висока пещера край Янтра. Тук Просветеният европеец (както е и заглавието на творбата) довежда при майката своя ученик, нейния син. В разговора между майка и син са втъкани всички идеи на Неофит Бозвели за просвета, духовна независимост, патриотизъм, борба срещу чорбаджиите.
Вторият диалог - "Мати Болгария" - пък воюва срещу гръкоманството, издига в култ образованието и родолюбието.
 
Изследването на Васил Пундев за живота и творчеството на Неофит Бозвели е публикувано на http://liternet.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google