История Възраждане и Освобождение Русия чертае пътя на свободата ни по неговата карта

balgari.bg

Русия чертае пътя на свободата ни по неговата карта

Феликс Филип Емануел Каниц, австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход, е сред лиичностите, прегърнали съдбата на България като своя кауза.
Роден е на 2 август 1829 г. в Будапеща. От малък проявява склонност към музиката и рисуването. На четиринайсетгодишна възраст остава сирак и постъпва на работа като гравьор в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията. През 1847 г. се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт. Знанията си по история на изкуството попълва във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.
Пътешественическият дух го отвежда в Босна, Черна гора, Далмация, Сърбия и България. По това време е художествен редактор на сп. "Илюстрирте цайтунг". Първата научна студия на Феликкс Каниц - "Римски находки в Сърбия", излиза през 1862 г.
Научните си съобщения Каниц изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент е на географските дружества в Дрезден, Санкт Петербург, Берлин и Виена, уредник на Антропологическото дружество, попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките в австрийската столица. От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия. Резултат от пътешествията му по нашите земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. Създава карта на Дунавска България и Балкана, на която обозначава 3200 селища, 35 манастири и крепости. Картата печели златен медал на Географския конгрес от 1876-а в Париж. Толкова е точна, че руското командване я използва повреме на Руско-турската война (1877-1878), а освободителката ни го награждава с орден "Света Ана" с брилянти. Картите на Феликс Каниц са използвани и на Берлинския конгрес (1878) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров.
Каниц е първият изследовател, който определя самостойното място на българската култура. Точността, с която прави графични изображения на археологически паметници, сцени от бита, архитектурни композиции, е изумителна. По време на Априлското въстание през 1876 г. Каниц пише поредица от статии в защита на българите.
Приносът му за запознаването на европейците с материалната и духовна култура на България, с нейните географски особености, природни ресурси и хора е изключителен.
През 1884 г. заслугите на Феликс Каниц към българския народ са високо оценени и той е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Феликс Каниц умира на 8 януари 1904-та във Виена.
През 1936 г. архивът и библиотеката на Каниц са завещани на Академията и чрез посредничеството на българската легация в Будапеща в БАН постъпва безценна колекция от акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи и негови книги. 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google