История Възраждане и Освобождение Панагюрец основава печатарското дело у нас

balgari.bg

Панагюрец основава печатарското дело у нас

Петър Карапетров се ражда на 17 юни 1845 г. в Панагюрище в семейството на заможни джелепи (държавни доставчици на добитък).
Учи в родния си град. В училището му двама учители - Йордан Ненов и Атанасий Чолаков, са уредили книжница, или библиотека, в която има ръкописи от различни епохи и народи - български, руски, гръцки, турски, черковнославянски книги. През 1860-а друг учител - Никола Харитонов, в словото си на 11 май тържествено обявява книжницата за общогражданска. Училищната библиотека в мъжкото класно училище в Панагюрище се превръща в читалище, официално открито на 27 юли 1865 г. от Петър Карапетров.
Той става и председател на новооснованата културна институция. Предоставя на библиотеката и цялата книжна сбирка на баща си.
През 1866 година Карапетров отива в Цариград, където се занимава с просветна и книжовна дейност, работи и като печатар.
По негова инициатива и със съдействието на П. Р. Славейков през 1870 г. е създадено първото у нас Българско печатно дружество "Промисление", на което Карапетров става председател.
Издава и редактира в. "Ден" - един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград в навечерието на Априлското въстание.
Веднага след Освобождението Карапетров става член на Окръжния съд в Кюстендил. На следващата година е избран и за народен представител на Кюстендилската околия. Последователно заема поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерството на просветата.
Петър Карапетров е автор на две книги - "Материали за описвание града Панагюрище и околните му села", отпечатана през 1893-та, и "Кратко описание на Панагюрското възстание, провъзгласено на 20-й априлий 1876 година", подписано с псевдонима Черновежд.
Избран е за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).�
Умира на 2 март 1903-та.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google