История Възраждане и Освобождение "Оставям чистото си име...."

balgari.bg

"Оставям чистото си име...."

Иван Драсов е роден на 19 март 1848 г. в Ловеч в семейството на заможния търговец Тодор Драсов, поддържал делови отношения с Виена, Будапеща и Одеса. Тъй като баща му умира много млад, Иван е принуден да напусне училище и да се залови с търговия.
Дюкянът му става средище за младите ловчанлии, които се събират тук да четат цариградски вестници и да обсъждат борбата срещу гръцкото духовенство. Именно Иван Драсов и учителят Никола Ковачев са инициатори на повечето от демонстрациите срещу Ловчанския владика.
Драсов се включва неуморно и в дейността на читалището, като участва в театралните представления.
Когато Левски идва за първи път в Ловеч и споделя с Марин Поплуканов идеята си да образува тук комитет, първият, когото Поплуканов потърсва, е Иван Драсов. Драсов е избран за секретар на Ловчанския революционен комитет. Родната му къща става едно от основните средища на комитета, тук отсядат Апостола и Ангел Кънчев, тук се получават и вестниците на Любен Каравелов и революционни брошури и документи.
В началото на август 1872 г. Иван Драсов е предупреден, че османската полиция се интересува от дейността му. Напуска града и заминава за Чехия. Учи в Писек и Прага, инициира основаването на революционни комитети на български ученици и студенти в Писек, Табор и Прага, изпраща дописки на комитетския вестник "Независимост".
През 1874 г. Драсов участва в общото събрание на БРЧК в Букурещ. От 1875 г. трайно се установява в Румъния. Сближава се с Христо Ботев и го подкрепя в конфликта му с Любен Каравелов. Избран е в новия състав на БРЦК на 12 август 1875 г. и след заминаването на Ботев в Одеса е фактическият организатор в подготовката на Старозагорското въстание (септември 1875).
След провала на опита за въстание и отеглянето на Христо Ботев от БРЦК Драсов с помощта на Панайот Хитов прави последен опит за продължаване дейността на организацията. На свиканото на 1 октомври 1875 г. общо събрание Драсов е натоварен заедно с Никола Славков да предприеме обиколка по влашките градове. Идеята на събранието за изпращане на голяма чета в България обаче не е подкрепена от емиграцията и БРЦК фактически прекратява дейността си.
През 1877 Иван Драсов се завръща в родния Ловеч. След Освобождението става първият кмет на града. Избран е за народен представител в Учредителното събрание, заема и редица държавни постове: член-секретар на Ловчанския окръжен съвет (1878-1881), окръжен управите на Берковица (1881), на Трън (1882), окръжен управител на Свищов (1883), на Севлиево и Търново (1884), на Варна (1888-1894).
През 1879 г. Иван Драсов жени за Еленка Златанова от Плевен. Имат четири деца.
Най-малката им дъщеря - Мара Драсова, описва баща си така: "Беше висок, с буйна коса, сини очи, в които бляскат весели искри, много спретнат, излъчващ обаяние и интелигентност... Станеше ли му много тежко, обръщаше се с лице към стената, за да не гледат другите мъките му. Последите думи на татко към мама са били: "Имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име...."
Иван Драсов умира на 26 септември 1901 г. във Варна едва 53-годишен.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google