История Възраждане и Освобождение Очите й огнени, гласът й гръмовен

balgari.bg

Очите й огнени, гласът й гръмовен

Обвеяна в легенди, но реална историческа личност е една от малкото жени хайдути в нашата история.
За Румена Войвода знаем немного.

Ако човек застане на Девебаир, от едната страна е китното Кюстендилско поле, а от другата  - Кратовското. Според Ефрем Каранов това са най-плодородните земи в обширната Османска империя. Пътът София-Скопие, който минава оттук, е оживен, керваните - примамлива плячка за разбойници.
Затова на високото в прохода има кула и охрана.
На тази кула е пазач бащата на Румена. Дервентджийския занаят е наследил от своя баща - горд и непокорен българи.
Момиченцето, родено през 1829-а, расте волно, обича да се бори и често побеждава козарчетата от съседните села. Има невероятно мощен глас, който впечатлява всички.
Израства девойка, за която съвременниците са единодушни, че веднъж само да я видиш, "влиза ти в главата и в сърцето". Две неща у Румена хипнотизирали - стройната снага и черните огнени очи.
Още от дете Румена се учи да борави с оръжие. Легендата разказва как веднъж по жътва група сеймени се надстрелвали, целейки се в яйце. Румена взела пушката на един от тях и с първия изстрел улучила яйцето. Но още по-луда постъпка била, когато поставяла ябълка на главата на сейменина Алия и я пронизвала с един изстрел от шейсет разкрача пред обите на пребледнелите българи и турци.
Дванайсетгодишна, Румена е отвлечена от каймакамина на Крива паланка. Цяло Гюешево тръгва след турците, които водят девойката, и със застъпничеството на влиятелен ага тя е спасена. Скоро селд това баща й я задомява, ражда й се син Андон.
Но през неспокойната 1853 г. мародери нападат Гюешево. Селяните се вдигат в самозащита, която прераства в бунт. Дошлите от Ниш заптиета бият и бесят българите, след побой умира дядото на Румена, самата тя също е бита, бесят я с главата надолу за унижение.
Мъжът на Румена често отсъства от дома им - ходи на гурбет. Турчин хвърля око на младата невестата и един ден, разбрал, че е сама, влиза в двора й... за да загине от ножа на коравата българка. Но двама колибари стават свидетели на случилото се. Румена осъзнава, че стои пред избор - или турските побоища, или гората. Избира трудния път на хайдутина. По този път я придружава години наред Стоян Ковача от с. Кръкля.
Зад Румена застават петнайсетина комити, двама от които - бивши войводи.
По-точна ръка от нейната не се срещала. По-бърз и издръжлив на бяг нямало. Нито по-решителен пълководец.
Веднъж изтощената чета спира да си почине и потерята обгражда хайдутите.
Някои от мъжете предлагат да сложат оръжие. Но не и Румена. Знаейки, че турците нощем не воюват, тя повежда мъжете си към огъня. С диви викове и гърмежи изскачат от гората българите, водени от страшна хала с дълги развети коси, от чийто глас враговете настръхват. Четата се измъква невредима.
За няколко месеци бандите от главорези и мародери в Осоговския край изчезват, а раята започва да говори за Планинската царица. Бързината, с която се придвижва четата, нощните нападения, изненадата, внезапните удари карат насилниците в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят.
Стоян Ковача е байрактар на дружината. Неотлъчно е до Румена Войвода. И искрата между двамата пламва.
Една нощ Румена отива в дома на съпруга си и го моли да я освободи от брачната клетва и да се събере с жената на Стоян. Но мъжът й отказал.
Тогава двамата хайдути отиват пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Отцето отказва - двамината са побратимени, а това е клетва, която не се престъпва.
Въпреки това Румена ражда момче - Карамфил. Дава го на своя родственица в Грамаждано да го отгледа.
По това време в  Белград Раковски сбира своята легия. Нататък се е насочила и дружината на Дядо Ильо. Научила за това, Румена решава да присъедини и своите скромни сили към въстаническата армия.
Когато настигат четата на Ильо Войвода, той е далеч напред и заместникът му отпраща новопристигналите.
Мъжете на Румена Войвода поемат назад обезверени. Този момент използва един от хайдутите - Спасе, за да излее своята ревност. Според една версия с кол, според друга с пищов той убива заспалия байрактар Стоян и Румена Войвода. Четата се разпада.
Това е версията на Ефрем Каранов.
Но според документи, открити от Николай Хайтов, Румена оцелява и е лекувана няколко месеца при свои близки. За нея се грижи баба Ружа, лечителка от село Преколница. Не умира и Стоян.
Хайтов цитира спомени на внука на Румена Китан Андонов. Според тях, след като разпуска четата, юначната жена заминава със Стоян за Букурещ, женят се и им се ражда дъщеря. През 1895 г. при Андон идва пратеник на майка му с предложение да отиде в Букурещ. Андон тръгва, но като стига Дунав, се отказва и се връща.
Остават легендите за безстрашната Румена,от която треперят потисници и поробители.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google