balgari.bg

Стратегът на бунта

Георги Мамарчев е роден пред 1789 година в Котел.
Учи в килийното училище в родното градче, където витае свободолюбивитя дух на Паисиевата "История...", преписана най-напредот котленеца Стойко Владиславов (Софроний Врачански).
За юношеските години на бъдещия бунтовен капитан знаем немного.
Предполага се, че след като напуска родния край, става наемен работник в някой влашки град или чифлик.
През руско-турската война от 1806-1812 г. Мамарчев е включен в щаба на формираната през 1811 г. Българска земска войска - доброволчески отряд в състава на руската армия с численост 15 хиляди души.
В мемоарните бележки на племенника му Георги Раковски се споменава, че Мамарчев взима участие в бойните действия при Силистра, награден е с Георгиевски кръст и произведен в чин поручик.
След края на войната голяма част от българските доброволци се заселват в Бесарабия. Може би сред тях е и Мамарчев.
През лятото и есента на 1812 г. той участва в Отечествената война на Русия срещу Наполеон.�
Бие се и за свободата на гръцкия народ през 20-те години на деветнайсети век.
През 1828 г., когато Русия и Турция отново воюват, Георги Мамарчев пак е на бойното поле.
Вече натрупал достатъчно голям военен и организационен опит, той става волентирски капитан. Създава своя бойна единица още в началото на 1828 г. на територията на Влашко, когато руските войски са вече в Букурещ. Решение за организиране на български доброволчески корпус се взима чак година по-късно, тогава отрядът на Мамарчев в състав от две роти, или малко над 100 души, се включва във формированието.
Първоначално отрядът се установява при влашкото село Фундени и е причислен към VI корпус на Руската армия. По-късно, през пролетта на 1829 г., отрядът на кап. Г. Мамарчев влиза в създадения по подобие на Българската земска войска Български доброволчески корпус, командван от руския офицер полк. Липранди.
С него той помага на руските войски при форсирането на р. Дунав и за завземането на редица турски укрепления в Североизточна България. Капитан Мамарчев е награден с орден "Света Анна" и скъпоценна сабя.
След изтеглянето на руските войски от балканските райони Мамарчев е назначен за комендант в Силистра, докато крепостта е под руска власт (от 1829 до 1835 г.).�
Но военните действия и този път не водят до автономия за българските земи.
Георги Мамарчев решава да организира въстание за истинско освобождение. Замисълът е бунтът да обхване най-напред Сливенско и Котленско, а после и Централна България, където - в старата столица, да се обяви възстановяване на българската държава.
В началото на 1830 г. въстанието обаче е осуетено след намеса на руските военни власти - ген. Дибич изпраща конен отряд от 200 казаци, които арестуват Мамарчев като руски офицер, който работи против политическите интереси на Русия.
След като го освобождават, Георги Мамарчев се жени в Сливен и двамата със съпругата си Радка се заселват в Силистра, където почти веднага отново започва активна обществено-политическа дейност, свързана с подготовка на ново въстание в България - Велчовата завера от 1835 г.
В Силистра капитан Г. Мамарчев и неговият приятел Васил хаджи Вълков замислят да организират бунт, за да предизвикат намесата на Русия. Те установяват връзка с патриотично настроени българи от Търново, сред които Велчо Атанасов - Джамджията, Никола Гайтанджията, Иванаки Йонков Кюркчи от Враца, отец Сергий - игумен на Плаковския манастир, известния майстор-строител Димитър Софиянлията, даскал Андон Никопит, Стоянчо Ахтаря, еленския чорбаджия хаджи Йордан Брадата и други.
Според плана ударната сила на Заверата трябвало да станат двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, нает от турските власти да възстанови Варненската крепост, пострадала от военните действия през 1828-1829 г. След първия успех на въстанието бунтовниците трябвало да блокират старопланинските проходи, да се завземе Търново и българското знаме дс е побие на хълма Царевец. Организаторите вярвали, че Русия ще се намеси в подкрепа на българите.
Подготовката на Мамарчевите съзаклятници се изразява в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиене на специални униформи, калпаци и знамена. Заговорниците провеждат военни упражнения, занятия по строева подготовка и обучения по стрелба.
Предателство осуетява бунта. Ръководителите му са заловени, инквизирани и обесени.
Капитан Георги Мамарчев е заловен на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир.
По-късно е предаден на руските власти. Разпитва го руският посланик. Мамарчев обяснява, че познанствата му с бунтовниците са случайни и нямат връзка с подготвяно въстание. Така капитанът се опитва да съхрани живота на поне неколциа свои съратници.
След разпитите при руския посланик препращат Мамарчев при султана в Цариград, където той смело разкрива причините за бунта. Султан Махмуд II е впечатлен от дързостта на котленеца.
За известно време бъдещата съдба на къпитан Мамарчев се превръща в предмет на оживени дипломатически контакти между руските и турските власти. Макар официално да отрича, че Мамарчев е руски поданик, Петербург полага големи усилия в преговорите с Османската империя да не допусне смъртно наказание за организатора на съзаклятието на българите.
След дълги разследвания, разпити, разкарвания и след разжалване е решено кап. Г. Мамарчев да бъде заточен в Коня, Анадола. Оставят му правото да кореспондира със семейството си и да ги повика при себе си, което той и прави. Докъм 1841 г. заточеникът и семейството му са в Коня.
От 1842 г. Мамарчев вече е на гръцкия остров Самос. Съпругата му прави опити той да бъде освободен, но усилията й са напразни. На остров Самос Георги Мамарчев умира през 1846 г.

Музеят на възрожденците в Котел пази оръжие и вещи на кап. Мамарчев. Един от най-ценните експонати е неговият печат.
Мащабна историческа картина рисува http://sitebulgarizaedno.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google