История Възраждане и Освобождение Куршум застига младия премиер

balgari.bg

Куршум застига младия премиер

Димитър Петков е роден на 2 ноември 1858-а в село Башкьой, Тулчанско. Произхожда от род на изселници от карловското село Войнягово.
През 1875 година Петков заминава за Румъния, а година по-късно участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа дружина на Българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.
След войната Димитър Петков е чиновник в Министерството на вътрешните работи. Като привърженик на Либералната партия той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884 година. След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 г. Народнолиберална партия.
При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893-та е председател на IV Велико народно събрание.
Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализация. Изграждането на канализацията започва в края на деветнайсети века, а към 1910-а обхваща над 80 на сто от улиците.
Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I.
През следващите години Петков издава сатиричния вестник "Свирка", оттам и прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).
В края на 1906-а Петков оглавява кабинета. Управлението му е белязано от общата стачка в железниците и т. нар. Университетска криза - през януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър, след което Висшето училище е затворено за шест месеца. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.
Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира на булевард "Цар Освободител" в София, като при атентата е ранен и придружаващия го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българска земеделска банка, осъден на смърт и обесен няколко месеца по-късно.

Още за трагичната съдба на премиера - на www.monitor.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google