История Възраждане и Освобождение Народна учителка завещава средства за писателки

balgari.bg

Народна учителка завещава средства за писателки

Рада Киркович е родена на 24 март 1848 г. в Копривщица. Майка й - Иванка Гугова, е първата учителка в девическото училище града. Найден Геров е вуйчо на Рада.
По препоръка на врачанския епископ Аверкий Петрович през 186-а Рада е изпратена в Киев, където учи в пансиона на графиня Левашова, а по-късно завършва Фундуклеевската гимназия с отличие.
Връща се в България и в края на 1866-а е назначена за главен учител в откритото същата година първо българско епархиално женско училище в Пловдив. В школото няма дори списъци на учениците, липсват учебни програми. Въпреки трудностите Рада Гугова се опълчва срещу преподаването на гръцки. Принудена е да напусне училището, най-вече по битови причини, и от май 1868 г. живее у вуйчо си Найден Геров, като става частна учителка на малкия му син Герчо и на братовчедка им от Карлово Мария Пулева. Обучава ги година и половина. После я канят да стане главна учителка на женското училище в Русе, но Найден Геров се намесва и Рада избира да се върне към преподаването в Пловдив, където учи децата от септември 1869 г. до септември 1873 г. Бойката копривщенка преподава български език, всеобща и българска история и землеописание. Задружността на учителския колектив и яснотата в програмата за обучение правят училището привлекателно и в него постъпват момичета не само от Пловидв, но и от Панагюрище, Пазарджик, Карлово, Копривщица и женския манастир в Казанлък.
На 2 септември 1873 г. Рада Гугова се омъжва за един от малкото тогава български лекари Кирко Киркович. Д-р Киркович е първият български лекар в София - годината е 1874 г. той отваря и аптека на пл. "Възраждане". По време на Априлското въстание, като руски поданик, семейството на д-р Киркович е принудено да напусне България. Заболява от туберкулоза и на 2 ноември 1877 г. умира в град Орлов едва 37-годишен.
Рада Киркович, на 29 години тогава, заедно с двете си деца се връща в България със средства, отпуснати с намесата на Иван Аксаков. Една година учителства в Пловдив.
Неудовлетворена от грижите на местната власт за училището, Рада напуска Града под тепетата. Отправя се за родната Копривщица, където се установява при брат си Геро. Получила покана от пирдопската община да стане учителка в женското училище там, Рада преподава в града три години. После се връща в родната Копривщица и става първата жена - учител в мъжко училище. По-късно е директор на пловдивската Областна девическа гимназия. След това преподава в Софийската девическа гимназия, на която става и директор. Била е директор и на професионалното училище.
През 1927-а излиза мемоарната й книга, озаглавена просто "Спомени".
В края на 20-те години Рада Киркович прави четири парични дарения от по 5 хил. лева. Първото от тях е за за БАН, с чиито лихви да се отличава литературен или научен труд, написан от българка, останалите - за девическата гимназия, за професионалното училище и за училището в родната Копривщица.
Сред наградените от този фонд са Вера Иванова (за "Стари църкви и манастири"), Фани Попова-Мутафова (за "Солунският чудотворец"), Евдокия Петева-Филова за трудовете й върху българския текстилен и металически орнамент.
Рада Киркович умира на 2 декември 1941 година в София.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google