История Възраждане и Освобождение Забравена възрожденска учителка е първата българска поетеса

balgari.bg

Забравена възрожденска учителка е първата българска поетеса

Рада Казалийска, поетеса, монахиня и учителка, е родена на 8 юли 1821 г. в с. Райково (днес квартал на Смолян).
Рада е седмото, най-малкото дете в семейството на Вълчо Казалията и Кина Парапитска. Баща й се занимава с търговия на шаяци и гайтани. В дома им често гостува Димитър Минчев - Гайтанджията, от когото научават, че в Карлово и Калофер са открити първите новобългарски училища. Въодушевен от идеята и в с. Райково да бъде открито училище, Вълчо Казалията изпраща дъщеря си Рада да учи в училището на известния по това време Райно Попович, където в продължение на четири години тя овладява българското четмо и писмо. После баща й я праща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава даскал Ботьо Петков. През двете години там будната родопчанка изучава и богослужебния ред.
Райковските първенци - Даниел Костов, светогорският монах Григорий, свещеник Толкьовски, решават, че е дошло време и селото им да има училище. Предлагат на Рада Казалийска да започне работа от 1 септември 1852 г. Къщата на Насо Рупеца отваря вратите си, за да приеме първите ученици. Същата година килийното училище, което е било открито през 1820 г., прекратява работа.
Заедно с училището за по-малките Рада Казалийска отваря и училище за възрастни в църквата "Св. Неделя". Тук тя обучава на богослужебен ред и славянско четене. По това време неин редовен ученик става и гръцкият даскал Бялко Арнаудов, по-късно нейн съпруг, който приема свещенически сан под името Пантелеймон, един от ревностните защитници на българската духовност в този край. Рада Казалийска и отец Пантелеймон има шест деца.
В края на първата учебна година, на 7 юли 1843 г. (храмов празник на църквата "Св. Неделя") Рада Казалийска организира и провежда тържество в двора на храма.
Казалийска учителства в продължение на десет години. Подготвила поколения свои достойни заместници, през 1852 г. се оттегля от преподавателската професия и заживява в Асеновград.
Тя е първата българска възрожденска поетеса монахиня. Авторка е на две стихотворения - "На баща ми" (1852) и "На майката и нейната реч" (1853). Стихотворението "На баща ми" е написано в акростих с текст: "В чест на покойния ми баща Вълчо Казалията".
Вече 80-годишна, Рада Казалийска заедно със сина си Христо (учител в Асеновград, завършил Българската семинария в Цариград и висша педагогика в Белград, по-късно - директор на Софийската мъжка гимназия) участва в подготовката на Илинденското въстание. Арестувана е и попада в Одринския затвор. Съпругът й отец Пантелеймон умира през 1902 г., а Рада Казалийска приема монашество под името Евдокия в храм "Св. Въведение Богородично" в Калоферския девически манастир, където на младини е учила.
Когато силите я напускат, се прибира при близките си в Асеновград, където умира на 14 декември 1907 г. 


Още за родопската просветителка разказва вестник "Атака"
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google