История Възраждане и Освобождение Осъденият на смърт идва чрез спомените си

balgari.bg

Осъденият на смърт идва чрез спомените си

Светослав Миларов - писател, историк и публицист, се ражда на 24 април 1849 г. в Габрово в семейството на Никола Сапунов, участник в църковната борба.
Съдбата му отрежда да бъде прецедент в европейската правна система - осъден е на смърт въз основа на записаното в личния му дневник.
Младият Светослав Миларов учи във френско училище в Цариград. Един от първите сътрудници е на в. "Македония", участва в политически сбирки. Срещата му с Христо Арнаудов в края на 60-те години на XIX век обаче и до днес е извор на различни версии относно "тайния" живот на Миларов.
Арнаудов доносничи пред турската власт срещу българските революционери. Съществуват съмнения, че е убедил и младия Миларов да шпионира сънародниците си. Изследователи съзират връзка между него и арестуването на Петко Славейков.
Самият Миларов обаче също е задържан и хвърлен в затвора. Прекарва повече от година зад решетките. Тук пише дръзката статия "Двете касти и власти". Тя е поместена в Славейковия вестник "Македония", който заради нея е спрян от цензурата.
Редактор е на вестниците "Възраждане", "Марица", "Български лев". Сътрудничи на либералния печат и негови статии често предизвикват обществени полемики.
Пише мемоарната книга "Спомени от цариградските тъмници" (1881), която се радва на изключителна популярност. Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884).
През 80-те години на деветнайсети век Миларов се отдава на журналистическа кариера. Не се притеснява да хули властта и да изразява разочарованието си от управлението на княз Фердинад, загърбило възрожденските идеали.
Недоказано остава твърдението, че журналистът планира атентат срещу монарха - през 1889-а на пловдивската гара пистолетът му изгърмява, докато е в... тоалетната.
По същото време обаче публицистът е записвал в дневника как се прави успешен атентат. Тези страници се оказват най-силният аргумент срещу него две години по-късно, и то за престъпление, което не е извършил.
Когато през 1891 г. в центъра на София е убит финансовият министър Христо Белчев (целта е била Стефан Стамболов), сред заподозрените попада и Светослав Миларов.
Затварят го Черната джамия (сега храм "Свети Седмочисленици") заедно с Петко Каравелов и Трайко Китанчев. Обвинението срещу Миларов се гради върху съдържанието на тефтерчето му, което е поверил на свой близък, изтъргувал го срещу 4000 лева. Съдът не обръща внимание на факта, че Миларов и убития Христо Белчев са приятели, именно Белчев заедно със Спас Вацов превежда Миларовите "Спомени от цариградските тъмници", писани на хърватски.
Миларов е обесен в двора на Черната джамия на 15 юли 1892 г.
Така трагично напуска белия свят, едва 43-годишен, авторът на драмата в стихове "Падането на Цариград", на изследването "Какво сме, догде сме стигнали и какво трябва занапред да правим ние, българите", на "История на българский народ (679-1877)", на биографичната "Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му".
Чак през 2003-та са издадени неговите дневник, писма, статии, събрани в книгата "Небесният преврат".

За злополучното тефтерче разказва вестник "24 часа"
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google