История Възраждане и Освобождение Лекар, общественик и новатор

balgari.bg

Лекар, общественик и новатор

Димитър Павлович е роден на 26 септември 1834-та в Свищов в семейството на просветителя Христаки Павлович.
Завършва първоначално образование в родния Свищов в Първото класно училище в България, открито през 1831 г. от баща му. На 15-годишна възраст Димитър остава сирак.
Продължава учението си благодарение на Свищовската градско-църковна община, читалището и Добродетелната дружина. Свищовлии изпращат писма до сръбския министър на правосъдието и просвещението Лазар Арсениевич с молба Димитър Павлович да бъде приет за ученик в Белградската гимназия. Сръбският княз Александър Караджорджевич определя месечна стипендия от три талера за младия Павлович. С тези средства и с помощта на Добродетелната дружина Д. Павлович е изпратен в Белград, където завършва гимназия с отличен успех.
Като ученик взема участие в т. нар. Димитракиева буна през 1856 г. След това следва два семестъра във Философския факултет в Прага и медицина във Виена, където завършва през 1864 г.
През 1862 г. взема участие в Първата българска легия, член е на привременното правителство на Раковски и осъществява дипломатически контакти на Легията със сръбското правителство.
През 1864 г. се установява като лекар в Стара Загора. По същото време там е и брат му, художникът Николай Павлович.
В Стара Загора Димитър Павлович урежда първата аптека по европейски образец, като кани от чужбина фармацевта Розич за управител. Използвайки благоприятните климатични особености в с. Енина, Казанлъшко, открива там първата лечебна станция за гръдноболни.
Освен като лекар Димитър Павлович се изявява и като член на училищното настоятелство на местното училище. До 1865 година всички класове се обучават от един учител, като в една класна стая се учат слято два класа. Д-р Димитър Павлович прави реформа в преподаването по примера на европейските учебни заведения, като въвежда класно-урочната система. Освен български език, история и география, земеописание на европейска Турция (тоест на българските земи ), свещена история, катехизис, богословие, математика, естествени науки, чужди езици (гръцки, турски, френски), Павлович въвежда и физика, химия, ботаника, зоология, антропология, логика, риторика. Освен това Д. Павлович изнася лекции по хигиена и здравеопазване.
В Стара Загора лекарят се жени за Теофани, дъщеря на видния старозагорец Анастас Хаджистоянович.
През 1867 г. се връща в Свищов, където е назначен за градски лекар. Скоро и тук си извоюва авторитет сред българи и турци. Наричат го Слънцето на Свищов, след като спасява живота на ханъмата на бея.
В родния си град Павлович основава аптека и става неин уредник. За управител на аптеката поканва виенски фармацевт Брумен. По-късно, когато заминава за София, оставя аптеката на племенника си Белизар Яков, който имал аптека в Зимнич.
Огромният му авторитет и застъпничеството му пред турските власти спомагат да бъдат спасени много свищовски съзаклятници и революционери, особено след провала на свищовския таен революционен комитет и разбиването на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър.
По време на Освободителната война докторът работи рамо до рамо с теруски лекари в лазарети.
През 1879 г. Димитър Павлович, заедно с д-р Алекси Друмев, основава свищовската болница. Това е първата българска болница след Освобождението. Павлович става неин главен лекар.
Д-р Димитър Павлович остава окръжен лекар в Свищов до 1890 г. От 1890 до 1899 г. е главен лекар в Александровска болница в София. Работи за въвеждане на нови клинично-лабораторни методи за изследване. Автор е на известната проба "Павлович-Ривалта" за диагностика на менингит.
57-годишен, той заминава на специализация в Берлин при д-р Кох, за да се запознае с новите способи на диагностика и лечение на туберкулозата. Внася оттам първия у нас микроскоп за изследване на туберкулозни бацили.
През 1903-1906 г. е окръжен лекар в София. Изработва типов план за строежа на участъкова амбулатория и успява да я построи в Сливница.
Взема участие в Сръбско-българската война и за проявен героизъм е награден с орден. Носител е на отличията "Свети Александър" IV степен и Орден за граждански заслуги III степен.
Д-р Димитър Павлович е един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН), от 1875 година негов е дописен, а от 1902 година - и действителен член.
Играе важна роля и за създаването на първата търговска гимназия у нас - Димитър Хадживасилев го определя за изпълнител на завещанието си, в което е определена огромна сума за постояването й.
Бележитият свищовлия съставя две биографии - "Черти из живота и дейността на първия български исторически живописец - Николай Павлович" и "Черти из живота на Димитър Хадживасилев, свищовски благодетел", пише и свой автобиографичен труд.
Умира на 13 септември 1911 г. 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google