История Възраждане и Освобождение "Жълт дявол" се бие при Плевен

balgari.bg

"Жълт дявол" се бие при Плевен

Първият самурай, стъпил на българска земя - Сейго Ямадзава, се сражава край Плевен по време на Руско-турската освободителна война.
Роден е през първата половина на XIX век в префектура Кагошима. Има благородическо потекло, самурайският код на честта е бушидо, е негово верую. Бил прочут със своята храброст, твърд характер и... увлечение по алкохола.
Сейго Ямадзава участва в една от най-значимите битки в новата история на Япония - между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска родината, за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.
През 1877 г. влиза в политиката като японски пратеник в руската императорска армия. Пристигането му съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта - разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България.
Не след дълго заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие в битките.
От страх за предстоящи скандали с Япония генерал Затов го кара да подпише следното писмо: 
"Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев." След подписването Ямадзава е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите: "Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно-единствено изискване - бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите."
В боя японецът влиза облечен в традиционно самурайско облекло, а единственото му оръжие е катаната (самурайският меч). Така се хвърля в атаката на Плевенската крепост. Посича мнозина, повече хвърля в паника.
Врага си Сейго поразява благодарение на уменията си в стила на самурайската школа Оно-ха Итто-рю Кенджуцу. Основният принцип на тази школа е "Итто-соку-банто, банто-соку-итто" (Един меч е десет хиляди меча и десет хиляди меча са един). Повечето от катите завършват с отличителния удар кири-отоши, при който сеченето се извършва по централната линия на опонента по време на неговата атака, след което може да се приложи ново сечене или мушкане за окончателната победа. Кири-отоши е най-фундаменталната техника на този стил и усвояването й е едновременно смятано и за най-високо ниво на майсторство.
След войната Сейго Ямадзава е удостоен с почетен орден от руския император. После дълги години служи в Китай. При завръщането си в Страната на изгряващото слънце е награден и му е присъдена благородническата титла барон.
Сейго Ямадзава умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google