История Възраждане и Освобождение Идеологът на Заверата

balgari.bg

Идеологът на Заверата

Велчо Атанасов Джамджията е роден към 1778 г. в Търново в богато семейство.
Eдва 19-годишен, е принуден да напусне старата столица заради конфликт със сина на влиятелен турчин.
Озовава се в Букурещ, където остава една година, после заминава за Брашов и се заема с търговия. Три години по-късно Велчо Атанасов вече е в Будапеща, където основава търговска фирма.
След като връща в родното Търново, отваря голям магазин за търговия с различни стоки на едро и дребно, предимно със стъкло, откъдето произлила и прозвището му Джамджията. Наред с текстила, галантерията, стъклото и желязото той продава и книги.
През 1822 г. открива първото българско обществено килийно училище. По време на чумната епидемия през 1833 г. предоставя свои дюкяни и складове за болници.
Покрай събитията около Руско-турската война от 1828-1829 г. Велчо Атанасов стига до идеята, че един широк бунт в България може да доведе до освобождението й.
Мястото му в обществения живот като търговец на едро в старата българска столица и този район на България му дават увереност и самочувствие да поеме инициативата и да оглави заговор срещу турската власт.
Подготовката за съзаклятието започва през 1834 г. Най-близките му помощници и съмишленици са майстор Никола Гайтанджията от Търново, майстор Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата от Елена, майстор Иванаки Йонков-Кюркчи от Враца и отец Сергий, игумен на близкия до Търново Плаковски манастир, учителят Андон Никопит от Македония и др. В хода на въстаническото дело в редица селища били изградени съзаклятия, обединили много български патриоти от Арбанаси, Горна Оряховица, Трявна, Лясковец, Елена и др.
Вероятно по време на търговски пътувания до Силистра Велчо Джамджията се запознава с прочутия капитан Георги Мамарчев и споделя с него своите планове за бунт. Мамарчев изиграва важна роля в подготовката, включваща набавяне на оръжие и боеприпаси, шиене на униформи, калпаци и знамена, провеждане на военни учения.
Ударна сила на Заверата трябвало да станат двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, нает от турските власти да възстанови Варненската крепост, пострадала от военните действия през 1828-1829 г. Планирало се бунтовниците да блокират старопланинските проходи и да завземат Търново, като побият българското знаме на хълма Царевец и провъзгласят свободната българска държава начело с Велчо Атанасов като княз или кмет на града.
В самото навечерие на бунта обаче, в началото на април 1835 г., турските власти разкриват заговора. Предателството извършва еленският чорбаджия хаджи Йордан Кисьов. Георги Мамарчев, отец Сергий и даскал Андон Никопит са арестувани в Плаковския манастир, останалите - в Търново и Еленско.
Набързо свикан съд осъжда на смърт чрез обесване Велчо Атанасов Джамджията, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иванаки Йонков Кюркчи и Никола Гайтанджията.
Те не издават никого, като така стасяват мнозина заговорници от смърт.
Обесени са в Търново на 4 април 1835 г. Днес на паметното мусто се издига монумент.

На снимката: Пано, изобразавящо Заверата, в старата столица

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google