История Възраждане и Освобождение От българи по българи

balgari.bg

От българи по българи

Макар извън пределите на родината, те остават верни на родовата си памет.
Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през 1689-а и през периода 1726-1730 година и е в резултат на политическите и стопанските условия по българските земи. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването му.
Оцелелите след смазването на бунта успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия - Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 година, когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения, със специален указ от 1727 година привилегиите са разширени. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и др., в периода 1726-1730-а да преминат във Влашко.
През 1737 година при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г.
После искат от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните, живели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш и също молят за място за заселване.
През пролетта на 1738 година павликяните получават от австрийските власти право да се заселят в местността Бешенов. За чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получават уверение, че ще се потвърдят привилегиите им от Влашко. Уверението идва през 1741 година и те се пресе­лват в Банат.
По-късно българите се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението някои се връщат в родината.
В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, но и запазват своя български характер и самосъзнание.
До 1863 година богослужебен език в църквите на банатските българи е т. нар. илирийски, или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 година богослужението се води на банатски български.
Банатските българи живеят компактно в двайсетина селища и в двете части на Банат - Румънски и Сръбски Банат, както и в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4000 и 25 хиляди души. Днес са около 12 хиляди в Румънски Банат и около 3000 в Сръбски Банат.
В България живеят около 6000 банатски българи - в Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново. Още около 1000 са пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 хиляди души.
Главният фактор за разселването на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат - Бешенов и Винга, е стопанският. Изселвали се предимно бедни семейства в търсене на поминък чрез обработване на нови земи. Разселването е било почти непрекъснат про­цес - извършвало се е на всеки 10-20 години.
Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект.
В лексикално отношение езикът на банатските българи е обогатен със заемки от немски, от унгарски и сръбски.
Банатският език е третата книжовна форма на българския език. Има свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми. Кодифициран е през 1866-а от Винганското учителско дружество. 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google