История Възраждане и Освобождение Първият българин - руски генерал

balgari.bg

Първият българин - руски генерал

Иван Кишелски е роден през 1826 г в Котел в семейството на високообразования свещеник Киро Хараламбов. Учи във Великата народна школа - гръцко училище в Цариград. Заминава за Русия и се записва във Втора киевска гимназия (1847-1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава т. нар. "професорска издръжка" и е приет в Математическия факултет на Киевския университет "Св. Владимир".
Като доброволец в Кримската война е зачислен за преводач в Главния щаб на Руската армия, по-конкретно - в щаба на ген. Коцебу, а при обсадата на Севастопол е доброволец при знаменития ген. Хрульов. През юни 1854 г. Кишелски взема участие в отбраната на Малахов Курган, възлов укрепен пункт в системата на севастополската отбрана. На 26 срещу 27 юни 1855 г., предвождайки група доброволци, той успява да обърне в бягство две френски роти и да заеме техните позиции. През август пък начело на 25 доброволци Кишелски отбива нощна атака на повече от сто французи. Руското командване оценява достойно поведението му и за проявена от него храброст той е произведен в звание прапорчик, а след това подпоручик и е награден с орден "Свети Георги" и с позлатена сабя.
След края на Кримската война, при едно свое пътуване през юли 1857 г. с разузнавателна задача из България, в Одрин Кишелски се запознава с тамошния руски консул Николай Димитриевич Ступин, който в кореспонденция с Найден Геров характеризира Кишелски като "горещ родолюбец с големи способности в мисли и дела".
В средата на декември 1857 г. Кишелски заминава от Москва за Санкт Петербург, където получава назначението за служба в Азиатския департамент и на 20 май 1858 г. вече е в Кавказ. Тук е назначен в Кабардинския полк, квартируващ в Хасанюрт в Дагестан. Служи в армията докъм 1864 г., след това се мести в Одеса, откъдето поддържа по-близка и пряка връзка с революционната емиграция в Букурещ и Белград.
Вече със звание полковник, по поръка на руското правителство Кишелски често посещава Румъния със специални мисии в интерес на българската кауза.
В подкрепа на четническата тактика Кишелски участва в събирането на оръжие, потребно в борбата за освобождението на България.
През април 1871 г. Левски търси чрез Каравелов връзка с него, за да го привлече да съдейства на делото като военен и конкретно за превеждането от руски на български на "Правилата по фортификационно дело". Апостола е впечатлен от организаторските качества на Кишелски от контакта с него през 1868 г., когато полковник Кишелски и поручик Кисяков идват в Белград с мисия, възложена им от руското правителство, да успокоят създалото се напрежение както в самата българска легионерска формация, така и охладнелите отношения между Легията и сръбското военно командване.
През август 1869 г. по внушение на Каравелов Кишелски отива в Крим, за да агитира тамошните българи да подкрепят Българското книжовно дружество (дн. БАН).
През лятото на 1875 г. кани Ботев и четника Иваница Данчев в чифлика си край Одеса, на сбогуване им подарява 30 револвера.
В навечерието на Руско-турската освободителна война Иван Кишелски е в центъра на организацията, формирането и подготовката на Българското опълчение за участие в очакваните бойни действия.
По време на Освободителната война е на разположение на княз Черказки с мисията на завеждащ гражданските дела при главнокомандващия. Кишелски е дясната ръка на руския държавен и обществен деец при въвеждането на ново гражданско устройство в освободените български земи. В новоосвободена България става губернатор на Варна (1878) и на Видин (1879). С негово дарение е създаден фонд във Военното училище в София.
През 1880 г. ген. Кишелски се завръща в Одеса, където умира на 54-годишна възраст.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google