История Възраждане и Освобождение Той донася високите стандарти на европейското образование

balgari.bg

Той донася високите стандарти на европейското образование

altИван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари 1849 година в семейството на Евстрати Гешов, потомък на род на търговци и банкери, и Харитина Нешева.
Учи в пловдивското класно училище "Св. св. Кирил и Методий" при Йоаким Груев, изучава три чужди езика, статистика и рисуване.
През 1865-а баща му се премества в Манчестър, където открива клон на семейната търговско-финансова къща. С него заминава цялото му семейство. Иван Гешов учи в Оуенс колидж и в университета "Виктория". Макар и чужденец, печели общобританския конкурс по английски правопис, за което е удостоен с честта да пие чай с кралицата.
Няколко години младият Гешов работи в кантората на баща си. През 1872-ра - с европейско образование и опит в банкерските дела, се завръща в Пловдив.
Избран е за председател на читалището и член на училищното настоятелство на гимназията. Основава дискусионен клуб - практика, позната му от престоя в Англия, нарича клуба "разисквателен".
По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси.
Пловдивските първенци го натоварват с мисията да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори, които разследват зверствата след въстанието.
Гешов пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, документът е изключително добре приет в САЩ. От Вашингтон идва предложение за поста "Почетен вицеконсул на САЩ" в Пловдив. Гешов отказва, макар такава длъжност да му осигурява закрила пред турските власти. За свои публикации във връзка с Априлското въстание в английския вестник "Таймс" той е арестуван и осъден на смърт, но след намесата на британското посолство и лично на лорд Едуард Хенри Дерби, министър на външните работи на Англия, е помилван. Присъдата е заменена със заточение в Мала Азия.
В края на март 1878-а Иван Гешов се завръща в освободена България, но още преди да стъпи на родна земя, пловдивчани го избират за председател на Окръжния съд.
След Освобождението на България Иван Гешов е един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е първият председател на Областното събрание в областта (1879-1880) и директор на финансите (1882-1883). От 1883-та живее в София, директор е на Българската народна банка до 1886-а.
Участва в преговорите за сключване на Букурещкия мирен договор (1886). След преврата от 1886-а участва в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов.
След падането на Стефан Стамболов през 1894 г. се включва в новосъздадената Народна партия. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894-1897), а след неговата смърт през 1901 г. оглавява партията.
От 1911-а до 1913-а Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия.
След Първата световна война оглавява Обединената народно-прогресивна партия (1920). През 192-ра заминава за Франция, за да избегне преследванията срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.
В тринайсет парламента Гешов е депутат, сред тях - Третото и Петото Влеко народно събрание. Два пъти председателства парламента.
От 1884 г. е член на Българското книжовно дружество. През 1899 е избран за председател на Българския Червен кръст и остава на този пост четвърт век.
Като един от най-богатите българи акад. Иван Гешов е посочен за изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев. Сам Гешов организира благотворителни акции и прави дарения за различни обществени каузи.
Иван Гешов се жени за Мария Пулиева, имат трима синове и две дъщери.
Автор е на икономически и исторически изследвания, сред които "Думи и дела. Икономически и финансови студии" (1899), "Опит за пресмятане богатствата на България" (1909), "Престъпно безумие и анкетата по него" (1914), "Борбата за побългаряване на Източна Румелия и моята дипломатическа мисия" (1904), както и на драмата "Ивайло" (1888) и биографичното проучване "Евлоги Георгиев. Черти из живота му и документи из архива му" (1928).
Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в столицата.
В негова памет БЧК обявява деня на неговата смърт за Ден на дарителя.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google