История Възраждане и Освобождение Човекът, сложил книга в ръцете на поколения българи

balgari.bg

Човекът, сложил книга в ръцете на поколения българи

altХристо Груев Данов е роден на 27 август 1828 г. в Клисура. Учи в местното килийно училище, а по-късно - в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.
След като завършва образованието си, Данов сам работи като учител - в Пловдив, Перущица, Копривщица и Стрелча. Деветгодишната преподавателска практика затвърждава у него убеждението, че идеята за ново образование, за широка народна просвета не може да бъде осъществена без широко разпространение на книгата.
През 1855 г. Данов, със свои собствени средства, отпечатва в Белград малкото календарче "Старопланинче" за високосната 1856 г. Така книжовникът от Клисура поставя началото на организираното книгоиздаване в България. Издателството му, основано като "Дружествена книговезница" в Пловдив през 1855 г. в съдружие с учителя Ячо Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски, до Освобождението отпечатва близо 300 издания, половината от тях - учебници.
От 1862 г. предприятието носи името "Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие". През 1867 г. разкрива клонове в Русе и Велес, а през 1880 г. - в Лом. Издава първите у нас стенни географски карти. След 1878-а Христо Данов успява да купи от Виена и да пренесе в Пловдив своя собствена печатница.
Самият Данов е автор на четири учебника: "Примери за краснописание", "Кратка числителница за малки деца", "Пространна числителница с прибавени задавки за всяко действие", "Пространно священо битописание на църквата от вехтий и новий завет със 101 изображения".
Голямата му заслуга обаче е не само в издаването, а и в разпространението на книжовната продукция. Освен в Пловдив, той продава във Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Солун, Скопие, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Кукуш, Струмица, Куманово, Неврокоп и др. До края на живота си издава около 1000 заглавия, сред които учебници, научни съчинения, художествена литература, атласи и географски карти, портрети на велики българи. Неговият алманах "Летоструй", излизал от 1869 до 1876 година, е извънредно влиятелен като първото българско списание за всеки дом.
Голям е приносът на Данов за т. нар. издателско-информационна библиография в България. Той съставя и издава първите търговски каталози на книги, наречени от него "расписи". Като се има предвид, че Данов се стреми да събере в книжарницата си всички български книги, издавани по онова време, тези "расписи" са нещо като обща регистрационна библиография.
До Освобождението са известни три "расписа": от 1862 г., който включва 149 книги (описани само с автор и заглавие, без сведения за цена), 8 земеописателни карти на български език, както и книги на турски, френски, гръцки и други езици; от 1866 г., с 215 книги (вече с пълно библиографско описание), периодични издания, карти, портрети и др.; от 1875 г., съдържащ главно учебници с пълно описание, разпределени в 13 раздела според предназначението си и по учебни предмети.
Крупно Даново дело е и издаването на най-авторитетния вестник в България непосредствено след Освобождението - вестник "Марица". Само три седмици след подписването на Берлинския договор, на 25 юли 1878 г., се появява първият брой на вестника, поставил си задача "да защитава целокупния български народ, който чужденци немилостиво разкъсаха".
През 1882 г. Данов става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия, а през 1897 г. е избран за кмет на Пловдив. На поста остава до средата на 1899-а. За работата си като кмет възрожденският книжовник отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.
Христо Г. Данов умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в църквата "Света Богородица" в Града под тепетата.
През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерство на културата учредяват Национална награда за принос в книжовната култура "Христо Г. Данов".

Източници: www.pero-publishing.com и http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google