balgari.bg

Просветителят

Найден Геров

На 23 февруари 1823 година в дома на копривщенския даскал хаджи Геро Мушек - обезсмъртен като хаджи Генчо в Каравеловата повест "Българи от старо време", се ражда осмото от тринайсетте деца - Найден.
Строгият даскал дал подобаващо възпитание и обучение на сина си в училището, намирало се в тяхната къща. 11-годишен, Найден е изпратен в Пловдив, където учи в гръцко училище. На 13 се връща в Копривщица, където по това време учителства Неофит Рилски. Той скоро разбира колко даровит и добър ученик има в лицето на Найден и ходатайства пред живеещия в Одеса копривщенец Христо Стойкович да поеме издръжката на детето.
Скоро Геров заминава за Одеса и постъпва като ученик в прочутия Ришельовски лицей, където завършва през 1845 година с отличие. По това време там са Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров, Никола Палаузов и други видни книжовници, хора, готови да работят за просвещението на народа си.
След завършването на лицея Геров се опитва да замине за Виена, за да продължи образованието си. Не успял да получи стипендия, решава да се върне в България.
В Копривщица Геров отваря първото класно училище, прави първата в България учебна програма, съблюдава строг ред. Много бързо се прочува по цялата страна, учениците му са от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер, Пазарджик... През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, финансирана от българската интелигенция.
През 1857 година Геров е назначен от руското правителство за пръв вицеконсул в Пловдив. Това дава огромна свобода на действията му като просветител. Турските власти може и да не са гледали с добро око на дейността му, но като руски поданик и вицеконсул Геров се е ползвал с доста привилегии.
Той развива широка дейност в училища, читалища и кръжоци.
Геров е противник на идеите на Каравелов, Ботев и Левски и е осъждал опитите им да вдигнат въстание. Смятал е, че свободата ще дойде от Русия, както и от просветителска дейност сред населението и дипломацията в Цариград. При разгрома на Априлското въстание през 1876 година е принуден да се укрие в руската легация в Истанбул, тъй като цялата му дейност не е тайна за турските власти и те го обвиняват като главен подбудител на въстанието.
През Руско-турската освободителна война Найден Геров служи при руското командване, а впоследствие участва в териториалното устройство на България. За кратко е и губернатор на Свищов, но след Берлинския договор се прибира в Пловдив и се отдава на научната си работа и делото на своя живот - "Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров". Цели петдесет години събира той думи, поговорки, песни, за да положи основата на този епохален труд. Със своите 70 хиляди думи, над 24 хиляди изречения, 5 хиляди части от народни песни, 16 хиляди пословици и над 2000 имена това е писмен паметник на българския език без аналог.
На 9 октомври 1900 година, след близо двегодишно боледуване, големият общественик и учен Найден Геров умира.

Книги за Найден Геров:

  • Архимандрит Евтимий, съставител. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. 1926
  • Васил Пундев. Първи стихотворци. Библиотека "Българска книжнина", № 5. Издание на Министерството на народното просвещение. 1925
  • Емил Георгиев. Найден Геров. Книга за него и за неговото време. София. 1972
  • Рада Киркович. Спомени. София. 1927
  • Тодор Панчев. Найден Геров. Сто години от рождението му. 1823-1923. Къси черти от живота и дейността му. София. 1923

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за възрожденеца - на http://liternet.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google