balgari.bg

Безсмъртен

Георги Бенковски

Пламенният революционер Георги Бенковски е роден в Копривщица през 1843 година в семейството на занаятчията и търговец Груйо Хлътев.
Родителите му се надявали Гаврил (както е рожденото му име) да поеме семейната търговия, но ранната смърт на баща му променя живота на семейството.
Гаврил е едва 5-годишен, когато Груйо умира и майка му с много труд и лишения се опитва да изхранва семейството. Затова още като юноша той напуска училище и започва да чиракува и изучава занаят – абаджийство и терзийство.
На 23 е известен абаджия, търгува с всички краища на Османската империя, пътувал е до Египет, опознал е Цариград – факт, доказващ будния му дух.

През 1875 година Гаврил заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция. Същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и въоръжена борба. Малка група начело със Стоян Заимов е натоварена да стигне по море до Истанбул и да убие султан Абдул Азис, както и да подпали града, за да привлече вниманието на великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров.
Гаврил заминава с групата от 30-40 души, но потушаването на Старозагорското въстание прави безпредметно опожаряването на Истанбул. За да се завърне в Букурещ, той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Тогава променя първото име на Георги и с това име остава завинаги в българската история.
В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на Четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия воевода и предава ръководството в ръцете му. Трескавата дейност на Бенковски в района на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е: Никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами".
След получаването на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица Бенковски веднага обявява въстанието. Неговата Хвърковата чета носи надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване разпалва пламъка на въстанието.
В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в битките, разбрал историческата важност на епохата.
Малко преди погрома на въстанието и малко преди своята смърт той казва: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!"
След потушаването на въстанието Бенковски е предаден.
Загива от турски куршум на 12 май 1876 г. при Рибарица.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google