balgari.bg

Духовник и политик

Васил Друмев

Васил Друмев е роден около 1840 година в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1847 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия "Михал Мишкоед" на Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда у учениците си любов към историята, литературата, театъра, амбицира ги да получат по-високо образование.
През 1856 година Васил Друмев става помощник-учител.
Две години по-късно получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария.
През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски и се "заразява" от неговите патриотичните идеи.
В Одеса Друмев пише първите си стихотворения и ги публикува в "Цариградски вестник".
През 1860 година създава повестта "Нещастна фамилия" - първата българска оригинална повест.
В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. "Иванку, убиецът на Асеня I" е първото българско значително оригинално драматично произведение.
През 1862-ра участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа, но през следващите години възгледите му търпят промяна и революционният патос отстъпва на просветителските идеи.
След връщането си в Одеса Друмев пише втората си повест "Ученик и благодетели" (1864-1865).
През 1865 г. завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 година.
Заминава за румънския град Галац, а по-късно се мести в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 година.
Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 година основава Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател. Редактор е и на издаваното от дружеството списание, където публикува статии, критики, научни материали. Обнародва "Мати Болгария" и препечатва от вестник "Дунавски лебед" публикуваното през 1861 година "Житие и страдания грешнаго Софрония" с интересен предговор и бележки.
През 1873 г. е ръкоположен в Тулча за йеродякон под името Климент, а от следващата година е епископ Браницки, отговорен за добруджанската част на Доростоло-Червенската епархия. През 1878 година, след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 година.
Климент Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Оглавява второто правителство на България от декември 1879 година до април 1880 година. През 1884 година за кратко управлява Софийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия. През 1885 година е първият председател на новосъздадения Български червен кръст, поста заема до 1887 година.
През август 1886 година Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I. Заради проруските си възгледи през 1893 година е заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. През 1894 година е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.
Климент Търновски умира на 23 юли (10 юли стар стил) 1901 година в София.
На Васил Друмев принадлежат думите: "Има православие у нас - има български народ; няма православие - няма и български народ."

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google