История Възраждане и Освобождение Идеологът на революцията

balgari.bg

Идеологът на революцията

altГеорги Стойков Раковски (с истинско име Съби Стойков Попович) се ражда на 2 април 1821-ва в Котел в будно търговско-занаятчийско семейство.
Младият Раковски учи в килийното училище в родното си градче, след което продължава образованието си в Карлово при Райно Попович. В края на 1837 г. постъпва във Великата школа в Куручешме (Цариград). Тук изучава хуманитарни и природни науки, древни и съвременни езици. Съдбата го свързва с дейците на борбата за църквона независимост Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
Раковски списва много вестници, най-известният от които е "Дунавски лебед". За да може да се разпространява в България, на неговите страници журналистът не призовава открито на бунт срещу султана, а напада гръцките владици и заклеймява разбойничеството.
Под името Георги Македон Раковски пътува до Браила, след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание.
Румънските власти осуетяват бунта, но Раковски остава в Браила, където се издържа като частен учител по старогръцки и френски. Търсен от полицията, Раковски се обръща към руския консул за защита, но дипломатът го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт. Като гръцки поданик Раковски е изпратен от гръцкия посланик във Франция, където година и половина остава в Марсилия.
След като се оказва невъзможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкият консул, Раковски се връща в Котел и се включва в народната борба. Тук сменя първото си име, като взема името Георги - на вуйчо си кап. Георги Мамарчев. Фамилията на бъдещия идеолог на националната революция е "родена" от наименованието на съседното на котел село Раково, откъдето са корените на рода.
Раковски и други котелски еснафи са наклеветени пред турската власт, арестувани и откарани в Цариград, където са осъдени на седем години затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си "Неповинен българин".
В османската столица Раковски работи като адвокат и търговец. От това време датират първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853-1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград.
Успява да избяга и организира чета от дванайсет души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Когато те се оттеглят, Раковски разпуска четата и в продължение на четири месеца се укрива в дома си в Котел. Тук той замисля поемата "Горски пътник", скицира спомените "Неповинен българин", проучва старинни ръкописи, съхранени в родния му град и близкото село Ичера. В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение "Постъп българский". След това заминава за Букурещ и Нови Сад. Тук издава в. "Българска дневница" (юни-октомври 1857-а), с който поставя началото на българската революционна журналистика, замисля и издаването на в. "Дунавски лебед". В Нови Сад Раковски печата "Предвестник горского пътника", започва да издава и началото на поемата "Горски пътник", изучава историята на народа ни и проектира бъдещо българско книжовно дружество.
Заплашен отново от арест, Раковски напуска Нови Сад и се установява в Галац, а по-късно - в Одеса, където постъпва като възпитател в Духовната семинария.
През 1860 г. Раковски е в Белград. Издава част от научните си изследвания, довършва печатането на "Горски пътник" и започва да издава "Дунавски лебед" (1860-1861). В Белград Раковски съставя план за освобождението на България и "статут за едно Привременно българско началство в Бялград". Организира Първата българска легия (1862), която участва в сблъсъка между сърби и турци. Война обаче не избухва и Раковски е разпуска легията.
Създаването на съюз на балканските християнски народи срещу Турция обаче продължава да е мечта на Раковски. През 1863 г. той посещава Атина, Цетине и Букурещ, където влиза във връзка с държавници и общественици. Издава в. "Будущност" (1864) - на български и румънски език, и в. "Бранител".
Изработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято", проектира първа книжка на сп. "Българска старина" и нахвърля план за автобиографията си, от която обаче написва само първите няколко страници. Умира от туберкулоза в Букурещ на 9 октомври 1867 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google