История Възраждане и Освобождение Предвестникът на националната революция

balgari.bg

Предвестникът на националната революция

Д-р Иван Селимински се ражда на 24 декември 1799 година в Сливен. Първоначално учи в родния си град. Гимназиално образование получава в гръцкия град Кидония. Още като гимназист взема участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение "Филики етерия". Пътува от Кидония до Атон и оттам до полуостров Пелопонес, така се запознава с организациите, подготвящи гръцкото национално въстание.
В Италия Селимински се свързва с гръцките емигрантски революционни организации, а също с националнореволюционното движение на италианските карбонари, чиито въстания в Пиемонт и Неапол през 1821-1822 г. току-що са били потушени.
В Пеща се запознава с унгарското националнореволюционно движение и с организациите на славянските народи в Австрия. В Брашов взима участие в превръщането на града в един от първите организационни центрове на българската емиграция.

В родния Сливен Иван Селимински се връща през 1825 г. и основава тук първата българска тайна революционна организация "Братство". Тази конспиративна организация решава наболелите частни и общински въпроси чрез еснафските сдружения, но в същото време дейността й е подчинена на главната й цел - борбата за освобождението на народа от османското иго по пътя на въоръжено въстание.
В навечерието на Руско-турската война от 1828-1829 г. организацията взема мерки за въоръжаването на членовете си и създаване на складове за оръжие и храна в Балкана, занимава се и с разузнаване. Участието на толкова много българи в помощ на руските войски през войната се дължи до голяма степен на тези организации.
Със създаването на такъв тип организации Селимински посочва начина на масовото организиране на българския народ за въоръжено въстание против турците по подобие на революционните организации у балканските съседи.
След края на Кримската война Селимински участва в делегациите до руското главно командване с цел да се издействат права за българския народ, а също и във връзка с масовото изселване на българското население от Източна България следствие на активното му участие на страната на русите през време на войната.
Иван Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Като един от ръководителите на българската емиграция той прави всичко възможно за изпращане на специална делегация в Цариград. Перспективите за осъществяването на тази идея са големи, но холерна епидемия и безпаричие попречват на делегацията да замине навреме.
Като учител в Букурещ Иван Селимински е един от основателите на първата българска емигрантска организация тук - предходник на Букурещкия български комитет (1853) и Българската добродетелна дружина (1862). Като учител в град Рошиори де Веде Селимински помага на български бежанци, главно от Свищов, да построят нов град - Александрия. Откритото от него училище в Нови Сливен (Берязка) е закрито скоро, понеже Селимински е оклеветен като безбожник пред окръжния управител. През 1835 г. Селимински става генерален пълномощник на общината в Нови Сливен и води енергична борба срещу опитите на румънските чокои да закрепостяват българските бежанци.
Редом с революционната си дейност Селимински е и един от най-големите ни възрожденски просветители, на които образованието на българската емиграция дължи много.
Като студент по медицина в Атина през периода 1840-1844 година Селимински възобновява Спавяно-българското ученолюбиво дружество на остров Андрос. Възпитава учениците си в дух на патриотизъм и свободолюбие, запознава ги с последните достижения на науката. Така полага основите на 25-членна организация, която се бори за национална идентичност и просвета. Мнозинството от членовете на тая организация стават по-късно бележити възрожденци.
Селимински продължава активно започнатото дело от Васил Априлов за господство на говоримия български език в училищата и църквите и изпращане на български младежи на учение в руските училища.
В Атина д-р Иван Селимински пише своето "Политическо верую", в което излага основните си обществено-политически и философски възгледи като революционен демократ и прогресивен обществен деятел.
След дипломирането си по медицина (1845) до края на живота си д-р Селимински упражнява лекарската професия. Навсякъде, където работи - в Букурещ, Браила, Бесарабия и др., прави реформи в здравното дело.
Селимински е един от организаторите на Българско народно дружество в Букурещ, което изиграва активна роля в революцията във Влашко през 1848 г. Бил е сред ръководителите на Българската браилска община във всичките важни начинания, в организацията на "Братството", печатница, издаване на вестник и подготовка за създаване на Браилското книжовно дружество, предхождащо Българската академия на науките.
Иван Селимински достига върха на политическата си дейност през време на Кримската война. През 1853 г. той е главният организатор на доброволческите български отряди, които достигнали до 2000 души. Възрожденецът вярва, че Русия ще победи и че всъщност българите вземат участие в своето освобождение.
Д-р Иван Селимински умира на 21 юли 1867-а в Измаил, Украйна.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.