balgari.bg

С перо и меч

Ген. Георги Вазов се ражда на 17 януари 1860 г. в Сопот. Той е петото дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова, брат на Иван Вазов, на генерал-лейтенант Владимир Вазов и на политика Борис Вазов.
През 1873 година Георги завършва взаимното училище в родния си град и поради здравословните проблеми на баща си работи в дюкяна. През есента на 1874 г. постъпва в трети гимназиален клас на Априловската гимназия в Габрово, но през 1876 г. е изгонен и се връща в Сопот.
След потушаването на Априлското въстание Минчо Вазов решава да изпрати Георги в Олтеница, Румъния, при брат си Кирил. Там Георги остава една година и учи в българското училище.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Георги Вазов работи като писар в руската администрация в Свищов. През пролетта на 1878-а под ръководството на губернатора на Свищов Найден Геров се провежда конкурс, след на който десет момчета получават възможност да учат в Одеското юнкерско училище. Сред тях е и Георги Вазов.
В Одеса той отива през юни и започва тримесечната му подготовка за полагане на приемните изпити във Военното училище. Вазов полага изпита на 1 септември 1878 г. и е зачислен в състава на 2-ра юнкерска рота. Проявява особени наклонности към военната тактика и артилерията. Завършва обучението си на 1 септември 1880 г. с чин старши портупей юнкер, след което се връща в България.
Във Варна е произведен в чин подпоручик, с което е приравнен със завършилите втория випуск на Военното училище в София. През септември 1881 г. е назначен за завеждащ вещевия гарнизонен склад. Длъжността не се харесва на младия офицер и със съдействието на брат си Иван Вазов, който по това време пребивавал в столицата на Източна Румелия - Пловдив, на 26 ноември Георги е прехвърлен в Източнорумелийската милиция.
В Пловдив Георги Вазов е назначен в 1-ва пловдивска дружина. Усърдността и интелигентността на Вазов не остават незабелязани от генерал-губернатора на областта Алеко Богориди и Георги е назначен за негов трети адютант.
През ноември 1882 г. подпоручик Вазов заминава за Санкт Петербург, където първоначално учи в Инженерното училище, а година по-късно продължава обучението си в младшия клас на Николаевската военна академия. Още през 1881 г. Георги Вазов написва първата си монография - "За военната гимнастика в училищата и в обществото", която излиза в София по времето на следването му в Русия.
По време на Сръбско-българската война (1885) Вазов изпълнява различни функции в Пионерната дружина и артилерията. Включва се в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и взема участие в боя при Цариброд, провежда разузнаване в тила на противника, при което пленява противникови войници.
След войната води курса по фортификация във Военното училище в София. През 1886 г. е сред ръководителите на проруския преврат, целящ детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата емигрира в Русия. През 1888 г. завършва Николаевската военноинженерната академия, след което остава на служба в Руската армия. Под негово ръководство е възстановена крепостта Кушка в Средна Азия.
В края на 90-те години на деветнайсети век Георги Вазов е върнат на служба в Българската армия. През 1899-1900 г. работи във Военноинженерната инспекция, след това е командващ пионерна дружина (1900-1903 г.), командир на 2-ра инженерна дружина (1904), началник на Инженерните войски (1904-1905 г.). През 1906 г. е повишен в първия генералски чин генерал-майор. По-късно е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества и през 1908 г. е уволнен от армията.
При започването на Балканската война (1912-1913) Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. На 22 ноември става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари е началник на Източния сектор при Одрин. Ръководи сектора и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са овладени първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша. След началото на Междусъюзническата война (1913) Георги Вазов е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев, а по-късно - и в правителството на Васил Радославов и е повишен в генерал-лейтенант. Подава оставка заради политически различия. През септември 1914 г. е приет за член на "Славянското дружество", създадено през 1899 г. Работи с изтъкнати руски интелектуалци за подобряване на руско-българските отношения.
На 12 май 1915 г. е избран за общински съветник в София, на който пост остава до 1919 година.
На 10 септември 1915 г. в Софийския военен клуб запасният генерал Вазов, в качеството си на председател на Софийското бюро на Народната партия, събира председателите на опозиционните партии, гласуват телеграма до правителството, в която се изтъква важността на ненамесата на България в Първата световна война или ако такава намеса е наложителна, то България да застане на страната на Русия. Телеграмата е представена от Александър Стамболийски на аудиенция при Фердинанд, но той отхвърля категорично този вариант на действие.
През 1920 г. здравословното състояние на ген. Вазов се влошава и той заминава да се лекува във Виена. Рехабилитацията след хирургическата интервенция продължава близо две години в санаториуми в Швейцария, Германия и Италия. През 1922 година в Женева написва своите "Спомени от Балканската война".
Георги Вазов се връща в България на 24 май 1924 година.
Пише мемоарните си съчинения "Монография за участието на българите в Освободителната война", "Спомени от Съединението и Сръбско-българската война", "Укрепване на северната граница на България" и "Българската флотилия". През 1919 година обнародва спомените си "В пустините на Средна Азия".
Ген. Вазов е носител на орден "За храброст" III и IV степен, 2-ри клас, на орден "Св. Александър" II степен с мечове, V степен без мечове, орден "За военна заслуга" III степен, както и на руските военни отличия "Св. Станислав", "Св. Владимир" и "Св. Ана".
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google