balgari.bg

Опълченецът

Капитан Райчо Николов се ражда на 1 юни 1840 година в с. Райковци, Великотърновско. На 9 години остава сирак и става чирак в Търново. Още дете, решава да иде в Русе, за да овладее кожарския занаят. От старата столица до крайдунавския град Райчо върви пеша, километрите са повече от сто.
В Русе момчето чиракува при Васил Кожухарин. По време на Кримската война през 1854 г. Райчо Николов живее в къщата на майстора кожар, настанен е на долния етаж на дома, където има кръчма. Именно там момчето чува разговор между турски офицери, които обсъждат подготвяно нападение срещу руските войски, разположени в Гюргево. 13-годишният младеж преплува Дунав с риск за живота си, за да отнесе на руското военно командване тези сведения.
Информацията се оказва безценна, настъплението на турците е провалено, ходът на войната - обърнат.
За смелостта му руският император Николай І го награждава с орден "За усърдие", с дворянско звание и с възможността да учи във Втори кадетски корпус в Петербург. Райчо Николов се дипломира с пълно отличие и става офицер в Руската армия.
Когато избухва Сръбско-турската война от 1876 г., той се записва в отряда на българските доброволци. Заради смелостта си е избран за командир на Втори батальон.
През Руско-турската освободителна война (1877-1878) е офицер в Българското опълчение. Командир е на I рота от IV опълченска дружина. За своя героизъм при защитата на Шипка получава орден "Св. Анна".
След Освобождението капитан Райчо Николов е назначен за командир на Пловдивската окръжна жандармерия, а по-късно е произведен в чин майор. Участва в подготовката на Съединението и с ротата си сваля главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в решителните часове на 6 септември 1885 г. Още същия ден е назначен за комендант на града, но вечерта, когато отива да съобщи новината по телеграфа, е застрелян в гръб от началника на пощата Костадин Тодоров, който отказвал да предаде управлението й на временното правителство. Така Райчо Николов става единствената жертва на Съединението.
Автор е на първия български военнен устав - Закона за българските войници, издаден през 1877 година.

Източник: http://new.monitor.bg
 
Още - на www.duma.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google